Защото за това време Земята прави една обиколка около Слънцето, но не само
Календар. Снимка: Shutterstock
В годината има 365 дни, защото приблизително за толкова време Земята прави една обиколка около Слънцето. Но в действителност пълната обиколка отнема малко повече време - приблизително 365 дни и 6 часа. Тези допълнителни часове постепенно се натрупват. Така на всеки четири години към календара се добавя един допълнителен ден – 29 февруари – и такава година се нарича високосна, разказва Татяна Менщикова.

Земята обикаля около слънцето. Снимка: Shutterstock
Година е времето, необходимо на Земята да направи една обиколка около Слънцето. Земята се движи в орбитата си с невероятна скорост, завършвайки цялото пътуване за приблизително 365 дни и четвърт. Но ако „забравите“ за допълнителните часове всяка година, датите в календара постепенно ще започнат да се разминават все повече и повече от позицията на Земята в орбитата ѝ и от сезоните.
Защото обиколката на Земята около Слънцето отнема малко повече време. Ако броите само цели дни, всяка година остават около шест часа.
За четири години тези часове се сумират и това става приблизително един допълнителен ден. Това е причината за високосната година, която има 366 дни вместо 365.
29 февруари е необходим, за да се „синхронизира“ по-добре календара с движението на Земята около Слънцето.
Без този допълнителен ден датите в календара постепенно биха се измествали спрямо сезоните.
Например, ако броим само 365 дни всяка година, разликата ще бъде забележима след няколко десетилетия.
След няколко века календарната пролет може да започне в съвсем различно време на годината от това, с което сме свикнали.
Правилото е малко по-сложно.
Високосна година обикновено е година, която се дели на 4 без остатък, но годините, завършващи на век, не са високосни години, освен ако не се делят на 400.
Следователно, 2000 г. е била високосна година, но 1900 г. не е. Следващата година, която може да бъде проверена по това правило, е 2100 г.: тя няма да бъде високосна година.

Календар. Снимка: Shutterstock
Съвременното правило за високосни години е свързано с григорианския календар, който е въведен през 1582 г. Той е разработен, за да коригира натрупаните грешки на по-стария юлиански календар.
Юлианският календар също е включвал допълнителен ден приблизително на всеки четири години, но е изчислявал продължителността на годината като малко по-дълга, отколкото е била в действителност.
През вековете тази малка грешка се е натрупала, така че е била необходима допълнителна корекция.
365 дни е трябвало да бъдат разделени на 12 месеца, но те не могат да бъдат разделени по равно.
Ето защо календарът има месеци с 30 или 31 дни, а февруари има най-малко - 28 дни в нормална година.
Във високосна година към февруари се добавя един ден, което го прави 29 дни. Това дава на календара 366 дни.
Това е свързано с историята на древноримския календар, от който по-късно се е развил съвременният календар. Системата от месеци се е променяла многократно и в крайна сметка февруари се е оказал най-краткият месец.
По-късно към февруари е добавен допълнителен ден във високосни години. Ето защо той има 28 или 29 дни, докато другите месеци имат 30 или 31 дни.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари