Две когнитивни грешки, които ни преследват по време на кризи

Преследват ни разочарование и несигурност, но най-важното е да не ги превръщаме в нещо повече, казва професор от Харвардското училище по мениджмънт Кенеди Артър Брукс

Разговарят наскоро с приятелка, която като много от нас „остана вкъщи“ по време на епидемията от коронавирус. Попитах я как е. Не много добре, каза тя.

Всеки ден, събуждайки се, тя веднага започва да мисли какво би направила, ако не беше вирусът. След това часове наред чете и гледа всичко, което може за кризата – експертни мнения, модели от всякакъв вид. Непрекъснато мисли какво е можело да се е случило и какво може да се случи и към края на деня се чувства разочарована и изтощена.

Много хора изпитват същото. Толкова много ни липсва старият живот - дипломи, сватби, семейни събирания, религиозни празници. Всичко стана толкова несигурно, че не разбираме какво да очакваме през следващите седмици и месеци.

Това са нормални чувства. Но много от нас изпитват тези негативни чувства повече от необходимото поради когнитивни изкривявания. Когато знаете какво да правите и с малко практика, тези изкривявания са лесни за коригиране. По този начин можете да подобрите виждането си за текущата ситуация и да се научите да мислите по-добре в бъдеще.

Грешка 1: Да смятаме разочарованието за съжаление

Покойният ми баща беше известен песимист. Спомням си един ден, когато пътувахме много дълго към щата Монтана и по средата на пътя той обяви, че вероятно ще ни свърши бензина и ще трябва да нощуваме в колата отстрани на пътя. Погледнах индикатора за гориво и видях, че резервоарът е наполовина пълен. Попитах го защо смята, че ще се случи най-лошото. „Ако приемеш най-лошото, е по-малко вероятно да бъдеш разочарован“, ми каза той.

Баща ми може да е краен случай, но като цяло хората мразят да бъдат разочаровани. Изследванията показват, че сме готови на всичко, за да избегнем това. Психолозите наричат ​​това пристрастие към планирания резултат. Оказва се, че хората са по-склонни да положат усилия, за да избегнат разочарованието, отколкото да увеличат вероятността за успех. В един експеримент на участниците беше даден 85% шанс да спечелят подаръчен ваучер на стойност $5 и почти 90% от тях бяха готови да изпълнят компютърно задание, за да увеличат шансовете си до 97%. А сред участниците, които първоначално са имали малък шанс да получат същия ваучер, малко над 60% са се съгласили да направят същото. (Шансовете им биха нараснали от 3% на 15%.)

Но разочарованието е много подобно на друга неприятна емоция: съжалението. Лесно се бъркат. И в двата случая бихте искали да се случи нещо по-добро. Поради това много психологически експерименти ги третират като синоними и хората често възприемат тези чувства по един и същи начин: чрез преживяване и контрафактуално мислене. Руминацията - „емоционална дъвка“ - предполага повтаряне на сценария в главата ви, а при контрафактуалното мислене вие ​​си представяте, че някои събития са се случили по различен начин. Това е правела моята приятелка, когато си е представила живота си без карантина. А може би и вие го правите.

Руминацията и контрафактуалното мислене са уникални човешки способности, които ни позволяват да се учим и да се усъвършенстваме, когато като направим грешка. Представете си, че сте казали нещо глупаво на бизнес среща и шефът ви изрази неодобрение. Прекарвате остатъка от деня, проигравайки случката в ума си и представяйки си какво би се случило, ако бяхте казали нещо различно. Докато съжалението не стане натрапчиво, тези мисли са полезни, защото така се научавате да правите нещата по различен начин следващия път.

Само че, руминацията и контрафактуалното мислене не предвещават нищо добро. Причината е малката, но важна разлика между съжалението и разочарованието: действащата сила. Изследванията показват, че когато съжаляваме, си мислим: „Трябваше да разбера това по-рано“. Когато сме разочаровани, чувстваме, че сме пропуснали нещо, което е извън нашия контрол. Но няма смисъл да си представяме отново и отново какво може да е различно в нещо, на което не можем да повлияем. Така само се вкарваме в порочен кръг, който увеличава нашето разочарование и ни прави по-нещастни.

Накратко, да мислите какво бихте правили, ако не беше коронавирусът, е загуба на време.

Грешка 2: Да бъркаме несигурността с риск

Защо моята приятелка е прекарала толкова много време в получаване на информация за коронавируса? Тя не е учен и не работи върху нищо, свързано с пандемията. Но всеки ден е проверяваля уебсайта на Центъра за коронавирус Джон Хопкинс, за да види дали кривата на заболеваемостта и смъртността намалява. Прекарвала е часове в гледане на новините, в които експерти говорят за траекторията на пандемията и дават мнение кога животът ще се нормализира.

Тя е допускала друга когнитивна грешка: бъркала е несигурността с риск. Несигурността предполага неизвестни възможни резултати и следователно неизвестни вероятности. Рискът, от друга страна, включва известни възможни резултати и вероятности, които могат да бъдат оценени. Рискът не е особено страшен, защото може да се управлява. Управлението на риска е основният бизнес на застрахователната индустрия. Несигурността, от друга страна, е страшна, защото е неуправляема: не можем да измерим вероятността и последствията от неизвестното.

COVID-19 беше по-скоро несигурност, отколкото риск. Ще се разболеете ли от вирус? Какво ще стане, ако се разболеете? Кога ще свърши кризата? Идва ли икономическа депресия? Хората могат да изразяват мнението си и да правят обосновани предположения, но никой не знае отговорите на тези въпроси.

Съвсем нормално е да се опитате да превърнете несигурността в риск, като усвоите наличната информация. По тази причина гледаме постоянно новинарски канали, където водещи интервюират хора, които имат само малко повече знания от нас. Търсим прогнози в интернет. Вярваме, че с достатъчно познания ще можем точно да преценим доколко сме изложени на риск.

Но всичко това е безполезно. През най-острата фаза на пандемията информацията за коронавируса не бе недостатъчна за оценка на рисковете. Просто бяхме затънали в несигурност. И след няколко часа четене и гледане единственият резултат е да си още по-притеснен.

Продължението четете в Мениджър Нюз