Как бързо да се отърсите от стреса: правилото на 90 секунди

Животът e изпъстрен със стрес, безпокойство и тревоги. Родителите на малки деца трябва да поемат особено голямо натоварване. Въпреки умората, възможните детски болести и капризите, майките и бащите винаги трябва да имат ресурс, за да могат да контролират емоциите си и да дават пример на детето.
Но не винаги се получава така.
Как да се научим да контролираме негативните емоции без последствия и правилно да реагираме правилно на тях, разказва психотерапевтът Марина Майорова

Всяка емоция, дори и най-силната, трае 90 секунди

Толкова дълго ви дразнят и вбесяват хората или обстоятелствата, които са го причинили. През останалото време вредите на себе си.
Причиняваме инфаркти, инсулти и необратими последствия, само защото не можем да се освободим от ситуацията. С мислите си преувеличаваме тежесттта на случилото се, водим безсмислени диалози, анализираме обстоятелствата, довели до конфликта. Всеки път, когато се връщаме към тези спомени, към „епицентъра на събитията“, ние сякаш отново ги изживяваме.

Какво да правим
Понякога не можем да повлияем на обстоятелствата, но определено можем да повлияем на реакцията си и да намалим до минимум последствията. Обидна фраза по ваш адрес, не е отрова. “Отрова” за душата е личната ви реакция към нея. 
Ако нещо наистина ви боли, определено можете да реагирате по различен начин. Кажете си: „Това, което изпитвам в момента, е просто чувство. Скоро ще изчезне, основното за мен сега е да разбера на какво ме научи. Какъв полезен извод можа да направя от тази ситуация. Така веднага превключвате мозъка от режим на стрес към анализ и моментално се успокоявате.”
С други думи, можете да изживеете емоция 90 секунди, след което трябва да се успокоите и да разберете какво се е случило.
Ако не работи, тогава ви трабва помощ. Например: вие сте ядосани (детето не се подчинява, тръшка си, упорства), имате право да изживеете емоциите си (обида, гняв), но не е нужно да се ядосвате и да останете във властта на гнева дни наред. Разтоварете се.
Когато човек „замръзне“ в негативната емоция, това е тревожен знак, че има нужда от помощ. 

Това „опитомяване“ на гнева, което родителите трябва да овладеят и да демонстрират, е ценен урок и за детето. Когато види личният им пример, ще знае как да управлява чувството си. Така няма да му показваме „двойни стандарти“: да казваме едно, а да правим друго.

Мона Василева