Как да направите забележка на чуждо дете

Понякога се налага в самолета, трамвая или на детската площадка да направим забележка на чуждо дете
Дали изобщо трябва да я правим е труден и много противоречив въпрос.
Има някои общи правила, които може да ни помогнат да излезем от трудна ситуация .

Правило 1: Всеки родител тряба да се оправя със собственото си дете 
Опитваме се да се придържаме до него, но не винаги е възможно. Чуждото дете обижда вашето, чуждото взема играчките му без разрешение, а родителите не реагират или още по-лошо – правят се, че не виждат.
Вие сте принудени да се намесите. Как?

Правило 2. Не възпитаваме чуждите деца, маркираме границите
Трябва деликатно да определим допустимото по отношение към собственото дете, неговите играчки, вещи, джаджи.
Как да го направим? Вместо „Не я бутай!“, кажете: „Аз не ти позволявам да буташ моето дете!“ Вместо „Не пипай количката “ кажете: „Това е нашата количка, аз не ти позволявам да я вземаш“ или „Това е наше, и преди да пипаш, трябва да поискаш разрешение!“

3. Ние не възпитаваме чуждите деца, ние контролираме правилата играта
Защо е важно да не се намесваме в детските конфликти, обяснява  психологът Ирина Катин-Ярцева:
„Правилата за мирно съжителство, правилата на учтивост, не се появили преди година или две. Те са плод на хилядолетен опит и грешки. Едва ли някой от нас умишлено иска да ги пренебрегва и да отглежда децата си като малки диваци. Следователно нашата задача и отговорност като възрастни е да ги научим на приемливи в обществото цивилизовани начини на общуване и разрешаване на конфликти. Когато се намесваме в кавгите и конфликтите на децата, ние им показваме модел на правилно взаимодействие. "

Снимка: Guliver / Getty

Правило 3. Не оценяваме поведението на детето, молим го да не причинява щети
Вместо да кажете: „Не размахвай краката си, това е грозно, риташ ме“, кажете: „Моля те, бъди внимателен, не ме ритай! “.

Правило 4. Бъдете учтиви
Винаги, когато правите забележка, го правете с приятелски тон. Ние не ругаем чуждото дете, молим го да не ни пречи. Така няма да настроите родителите му срещу себе си. Няма да предизвикате и протест срещу вас от самото дете. Родителите са модел за подражание и пример за социално взаимодействие.
Уважавайте детето си и когато то порасне, то ще уважава вас. Ако не крещите на чуждото дете и то няма да вика на вашето.

Правило 5. Не влизайте в личното пространство
Не трябва да правите коментари и забележки, когато някое дете плаче. Колкото и да ви се иска, дори неговото поведение да ви причинява неудобство. Колкото и да ви се струва, че родителите му не разбират, не постъпват правилно ... Само родителите знаят защо детето им плаче, защо не спира да плаче и какво трябва да се направи, за да спре да плаче
Не се намесвайте с „Защо сега ревеш?“ . За детето това е толкова обидно, колкото за възрастните. То обаче е малко и не може да ви реагира адекватно, не може да защити своите граници, които нарушавате под формата на обръщение, внезапно навлизайки в близкия за детето кръг. Вие сте чужд човек и не бива да се месите, независимо, че вероятно се ръководите от благородни мотиви.

Правило 6. Не обвинявайте другите родители.
Не бъдете груби.

Мона Василева