На каква възраст децата започват да завиждат

Гняв, омраза, негодувание - такива емоции може да изпита всяко дете, когато види нещо „ценно“ у свой връстник, което то няма.

Детската завист „се ражда“ на около 4-5-годишна възраст, когато хлапетата съзнателно започват да се сравняват с другите. „Ти го имаш, аз – не. Това значи, че някак не съм достоен за любов“. Приблизително такива мисли витаят в главата на детето.
Истинският приятел може да се превърне в омразен враг, а спонтанността във взаимоотношенията може да бъде помрачена от огорчението и осъзнаването на собствената малоценност, обяснява психоложката Ирина Сидорова.
Чувството на завист е познато на всички: гъделичкащо парене в гърдите и корема, което оставя неприятен послевкус, разпространяващ се по цялото тяло с отровната си вълна. То е източник на слабост, но в същото време и на невероятна сила, способна буквално да разкъса този, който се осмелява да бъде по-добър и по-щастлив.

Каква е причината

Случва се детето да реши че, придобивайки някакви материални ценности, ще стане истински щастливо.
Тук е важно самите родители да се замислят как разговарят в семейството. Понякога тяхното желание да осигурят максимално много материални блага, създава у децата впечатлението, че скъпите дрехи или новият iPhone са израз и гаранция за тяхната любов. Но не е така. 
Завистта, ако вземете нейния положителен компонент, помага да се разберат истинските желания: искам да имам играчка, искам внимание и в крайна сметка любов.
Обаче негативният компонент, оцветен със злоба и омраза, измества фокуса на вниманието. Детето започва да се ядосва на приятеля си, който притежава дадена вещ, и мислено го обвинява за нещастието си. Въпреки че всъщност причината се крие в любовта, която толкова липсва на самото дете.

Снимка: Getty

Как да превърнем завистта в положително чувство

Най-доброто решение за един родител би било да пренасочи "разрушителната енергия" на завистта в положителна посока - с мотивация за постигане на целта. 
Ако причината за нещастието и завистта на на детето се крие именно в готината джаджа или в скъпата играчка, разработете план как то самото да я придобие: да започне да спестява пари, да направи нещо със собствените си ръце и го продаде, да си подобри оценките. 
Чувството че е обичано, разбирането, че е ценно и важно, дават на детето криле.
То няма нужда да се оглежда наоколо, улавяйки с гладен поглед това, което няма. То усеща подкрепата, знае че вие сте зад гърба му и няма от какво да се страхува. И продуктите на материалния свят няма да имат за него толкова голямо значение.
Ключовата стратегия е да замени фразата „Изобщо нямам това“ с „Още нямам това“. Между другото това помага на възрастните да не се депресират и да не си отказват.

Както споменахме по-рано, завистта носи голяма сила, но дали ще подобри качеството на живота на човек, или ще го унищожи, всеки решава сам.
Нека положителните избори станат ваш навик, както и достоен пример за вашите деца, които определено ще вземат най-доброто, което можете да култивирате в себе си.
Мона Василева