Нова мода: скрийн-фри детство

В социалните мрежи се яви странна родителска група. Общото между тези майки и бащи от цял свят е, че не искат децата им да стоят пред екрана . В дома им няма телевизор, нито компютър и таблети. Или поне тази техника стои далеч от хлапетата, за да им осигури скрийн-фри детство. 

Дори да смятате, че групата Zero Screen Time Childhood  изпада в крайности и не съответства напълно на вашите виждания, в постовете им има и много полезни предложения. Те със сигурност ще са от полза на тези родители, които търсят начин да забавляват детето, а не да го оставят да виси с часове през екрана.

Ето 10 идеи, с които да забавлявате децата:

1. Чанта с играчки

„Когато водим децата на ресторант или ще пътуваме със самолет, вместо таблет, вземаме чанта, пълна с играчки. В нея обикновено слагаме колички, дребни играчки, книжки, някакви моливи и книжки, както и стикери. Всичко това много забавлява хлапетата, без нужда да се включват електронни устройства.“

2. Пред пералнята

„Дъщеря ми е на 1 години и обожава да стои пред пералнята и да наблюдава как се върти прането. За нея това е най-интересният анимационен филм.“

3. Хранилка за птици

„ Пред прозореца сложихме няколко хранилки за птици. Всяка сутрин дъщеря ми прекарва часове наред да наблюдава птичките. И докато закусва, гледа не в екрана на телевизора, а през прозореца.“

4. Разходка в парка

„Дъщеря ми е на 10 и никога не е гледала анимационни филми. Вместо това, заедно с татко си ходят на разходка в парка и наблюдават птиците. След това записват какво са видели. После я водим на урок по цигулка, след него отива да играе в клуба на скаутите, а след това има плуване. После се прибираме пеша, за да се подготвим за сън.“

5. Игри в кухнята

„Често ме питат как се справям с децата, без да им пускам анимационни филми – едното е на 3 години, а другото – на 8 месеца. Отговарям им. Малкото обожава да меси тесто – слага брашно и го смесва с вода, а по-големият ми помага да готвим в кухнята. Пускаме си моята любима музика от 60-те, и си говорим за всичко на този свят.“

6. Огледало

„Моят син е на 2 години и половина и обича да се разхожда из къщи с огледало в ръце. В него той наблюдава отражението на различните предмети. Толкова е прекрасно да наблюдаваш как детето ти изследва света и ти си му дал тази възможност.“

7. Лично пространство, в което няма ограничения

„Синът ми въобще не гледа анимационни филми, но е много активен и постоянно иска да играя с него. Правя го винаги, когато имам възможност. Но понякога хитро се измъквам. Отделила съм му място, в което всичко му е позволено – да си разпилява пъзелите, да реже хартия, да остави всичко в хаос ...
И въпреки всичко трябва да призная, че без телевизор, таблет и компютър е наистина трудно да се справиш, особено с по-буйните деца.“

8. Наблюдение на растенията

„Днес, по време на разходката, помолих дъщеря ми да открие в тревата всички цветя, които са жълти. Тя обикаля почти час, гледа из тревата и храстите, говореше си сама и събираше, докато аз успях наистина да си отдъхна.“

9. Минимално количество играчки

„ Синът ми е изключително деен и още на година и половина можеше да измине 3 километра, без да се умори. Въобще трудно го слагах и да спи. В един момент реших от целия куп играчки да му оставя само 2-3. И това най-неочаквано помогна. След седмица забелязах, че той се заиграва по-продължително, започна да използва повече въображението си, научи се по-дълго да остава насаме със себе си.“

10. Кутийка с камъчета

„Направих от картон камионче за 3-годишния си син. Взех една кутия, сложих ѝ колела и я изрисувах. След това сложих вътре няколко камъчета и дребни играчки. Обикновено слагам камиончето на масата, за да не може малкото дете да стигне до него. А по-голямото може с часове да го товари и разтоварва.“

Ето и няколко съвета от родителите как да ограничим екраните и на обществени места.

- Ако в чакалнята на педиатъра или при стоматолога телевизорът е пуснат и там се въртят анимационни филми, аз моля да ни настанят в друго помещение.

- Мисля, че е в реда на нещата, когато водя детето си на рожден ден или на някакъв празник, да помоля родителите да не пускат филми, защото при нас това не е прието.

- Ако в ресторанта работи телевизор, моля да го спрат, докато ние сме там и се храним. Или слагам децата с гръб към телевизора.

Това са няколко варианта, предложени от родители, които искат детето възможно най-късно да влезе в досег с електронните устройства. И, като всяка крайност, те със сигурност ще бъдат критикувани. На мен също ми се струва прекалено. Затова, всеки сам прави своя избор и прилага само това от чуждия опит, което на него му се вижда полезно и приемливо.

Мона Василева