Плешиви, дебели и кукли с протези

Новите серии на куклите Барби влизат в тон със съвременния живот и освен с различен цвят на кожата, вече се предлагат и такива с физически недъзи – с протези, с витилиго, без коса, в инвалиден стол.
Родителите се питат как това се отразява на психиката на детето. Ето отговора на психоложката Олга Романив. 

За какво служат куклите

Играейки с тях детето опознава света. И те работят като инструмент, това да стане по понятен за хлапето начин.
Психолозите обясняват, че „куклата“ е широко понятие и включва не само тези с дълги коси и красиви дрехи, но също така войници, животни, персонажи от анимационни филми, всякакви фигури, които изобразяват и символизират истинския живот. Задачата им е една – да помогнат на хлапето да моделира ситуации, да възпроизвежда сцени, диалози и чувства близки до реалността.

Така помагат детето да се изгради като личност

Детето добре разбира, че куклата войник не е истински реален войник, нито вярва, че лъвът, с който си играе, е жив. То обаче може да сравни и да измисли самостоятелна игра и „роля“ за всеки от тях.
Възрастният човек приема играчката по-скоро като подарък, а не като инструмент за изучаване на света. Нетипичните кукли – с очила, дебели, плешиви или с някакво заболяване, за него са грозни, плашещи... и понякога смята, че те могат да навредят на психиката на детето. Затова предпочита да купува красиви кукли.

Играчките обаче имат друга цел – те трябва да развиват мисленето,

Да дадат представа на детето как е устроен светът

И щом в играчките има лъвове, тигри, крокодили, защо куклите да са само красиви, с дълги коси, дълги крака и много тънка талия? Защо да са само с идеални мерки?
Те трябва да са разнообразни, за да може детето да разбере, че всеки човек е различен, че има и такива, които въобще не приличат на останалите, но имат право да участват в „общата игра“ наред с останалите.

Така „нетипичните“ играчки го учат да приемат различните, помагат му израсне и да се развива като хармонична личност. Да може да съпреживее и да не открива проблем във физическите недъзи на околните. А да ги приема като част от онова, което съществува в живота край него. Да не издига стена пред себе си, сякаш подобни неща не съществуват. 
В действителност децата често пазят и обичат свои нетипични играчки – кукла с откъсната ръка, без крак, войник, на който му липсва някаква част от тялото или пък животно без опашка. 
Много често именно тази кукла, която е останала без ръка или крак, се оказва най-любима на хлапето. И то не иска да се раздели с нея, дори да получи нова, красива, на която нищо не ѝ липсва. Просто, защото когато нещо е любимо ние не виждаме неговите недостатъци. Дори физическите недъзи.
Съзнанието на детето е чисто и не е застрашено от вида на играчките. То много често не вижда несъвършенствата, освен, ако вие не му ги посочите.