Шест токсични фрази, които родители често използват

Понякога, когато автоматично произнасяме фрази, които сме чували много пъти в детството от собствените си родители, дори не забелязваме, че нанасяме психологическа вреда на детето.
По-добре е да не предаваме „щафетата“ - нека всичко приключи с нас.

HuffPost  разговаря с експерти и избра 6 неприятни фрази. Пледлага и какво да кажем каже вместо тях.

1. Това са големи глупости

Децата често хленчат, мрънкат или изпадат в истерия по причини, които ни се струват напълно незначителни. Но емоциите, които децата едновременно изпитват, съвсем не са тривиални, те са много реални и мощни, така че не трябва да ги осъждате. Вместо да успокоите, вие всъщност казвате: „Какво ти чувстваш за мен няма значение“. Или: „Когато се страхуваш, се държиш глупаво“.
По-добре е да помогнете на детето да познава и да назовава своите емоции. Това е особено важно за развитие на емоционалната интелигентност. И го уверете, че не е само - вие сте тук, за да го подкрепите.

2. Винаги правиш това и или онова , но никога ...

Вместо тази фраза, се опитайте да се поставите на мястото на детето и кажете нещо от рода на: „В момента си уплашен, ядосан, разочарован. Искаш ли да поговорим за това и да решим какво да правим? "
Да, децата, както и възрастните, имат своите поведенчески сценарии. Но като им кажете, че правят нещо „винаги“ или не правят „никога“, вие ги слагате в ъгъла и ги лишавате от надежда.
Сякаш вече не се интересувате от това, което се случва и сякаш знаете всичко - и независимо какво прави, независимо как действа хлапето, мнението ви няма да се промени.
Вместо да стреляте думи като „завинаги“ или „никога“, по-добре е да проявите любопитство и да разберете защо детето се е държало по един или друг начин в определен момент.
И не му крещете от другия край на къщата, а се приближете, бъдете близо - това ще ви помогне да установите контакт и ще ви гарантира, че то няма да се разсейва с нещо друго, а ще говори директно с вас.

3. Разстроена съм, че ти направи това

Разбира се, децата могат лесно да разстроят родителите си с поведението си, но тук е важно да уважавате границите и да не смесвате емоциите си с техните. Това са вашите чувства, а не техните.
Освен това, като показвате, че има връзка между поведението на детето и вашето настроение, вие отваряте вратите на ада - когато то реши, че сте щастлива, тъжна или ядосана, може да се възползва и да продължи да „натиска лостовете“, провокирайки определени реакции.
Не бива да отглеждате манипулатор, който постига целите си, като влияе психологически на други хора.
Много по-ефективно е просто да се установи твърда рамка за поведение. Например „не можеш да скачаш от дивана“ - и това е всичко.
Е, или да предложите прост избор: „Искаш ли да играеш тихо у дома или да се разходим?

4. Трябваше да мислиш ...

С тази фраза се опитвате да обвините детето за последиците от неговите действия. В резултат на това то започва да се защитава и не слуша това, което му казвате.
Всъщност все едно изпращате съобщение: „Ти си твърде глупав (незрял), за да вземеш правилните решения“. Така подкопаване почвата изпод краката му, лишавайки го от самочувствие.
По-добре е да кажем нещо като: „О, изглежда, че сме в беда! Нека помислим как можем да я поправим. "
Целта е то да се съсредоточи не върху самия проблем, а върху възможните му решения. Това ще помогне на детето да се научи да решава проблеми, да коригира грешките си, а също така за осъзнае мъдростта на поговорката „Мисли първо, после действай“.

5. Дай, аз ще го свърша

Когато безкрайно чакате детето да изпълни някаква проста задача, която очевидно никога няма да завърши, вие инстинктивно се опитвате да се намесите. Но, колкото и да е трудно, се опитайте да не го правите. Защото по този начин казвате: „Не се справяш, затова трябва да се намеся“.
И това е едновременно демотивиращо и разочароващо.
Представете си, че почти сте закопчали ципа и просто трябва да направите няколко движения до финала, а мама или татко се втурват и го правят. Тогава всички усилия са били напразни.
Затова дишайте и дайте на детето си необходимото време, за да изпълни задачата самостоятелно.
Е, или, ако времето изтича, му обяснете защо не можете да чакате повече. Нещо като: „Този ​​път само ще ти помогна, защото вече сме закъснели много, но нека работим заедно!“

6. Ти си срамежлив, нерешителен, задръстен...

Едно от най-ценните неща, които родителите могат да направят за децата си, е да не им „лепят“ етикети с определения. Етикетите рушат взаимоотношенията деца-родител.
Освен това етикетите имат способността да се „самоизпълняват“. Ако едно дете постоянно чува от родителите си, че е „непослушно“, разсеяно“ , глупаво“, то в крайна сметка приема това за вярно. И дори първоначално да не е мислило така за себе си, става точно такова.
Дори положителните етикети вредят. Например, ако казвате на детето си, че е „умник“ (значи природата го е надарила с ум), а при следващия тест то се провали, това ще постави много въпроси пред него и може да доведе до загуба на мотивация и самочувствие - в крайна сметка, ако е родено умно, как може да се провали?
Така че хвалете усилията, а не резултата. И направете всичко възможно, за да избегнете слагането на етикети както за добро, така и за лошо.

Мона Василева