Скритите ползи от „Синдрома на самозванеца“

В съвременната забързана бизнес среда все повече хора страдат от така нареченият „Синдром на самозванеца“. Това е натрапчивото усещане, че всъщност не заслужавате и не сте достойни за това, което сте постигнали. Това е идеята, че нямате нужните таланти и качества и някак успявате да заблудите другите в противното. Според професорът от бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант обаче тези мисли са положителен знак за вас и вашите действителни професионални способност.

„Синдромът на самозванеца не е болест“, написа той наскоро в LinkedIn. „Това е нормален отговор на интернализацията на невероятно високи стандарти и обикновено означава, че сте изправени пред ново предизвикателство, от което ще научите нещо“, добавя той.

Той не е единственият уважаван професор, който смята, че Синдромът на самозванеца, колкото и да е неприятен, всъщност е добър знак. В публикуван наскоро материал в Блумбърг Тайлър Коуен, икономист от университета „Джордж Мейсън“, блогър, и съавтор на книгата Talent, говори за това как работодателите могат да откриват талантливи служители с неразкрит потенциал.

„Синдромът на самозванеца всъщност е професионална суперсила и трябва добре да обмислите наемането на хора, които признават, че са го изпитали“, пише той. В материала си той акцентира върху три ключови фактора, които са в основата на скритите ползи от Синдрома на самозванеца.

Синдромът на самозванеца показва амбиция и компетентност

Може да си помислите, че ако се чувствате неадекватно или не на място, когато всъщност постигате някакъв успех, това е знак, че не сте компетентни. Това е крайно погрешен начин на мислене, който се изразява в добре известния ефект на Дънинг-Крюгер. Най просто казано, този феномен описва склонността на не особено интелигентните хора да надценяват своите познания и способности, както и постоянното съмнение и колебание, което измъчва най-знаещите и можещи сред нас.

Иначе казано, Синдромът на самозванеца е знак за това, че вие вероятно сте наясно с изключително високите стандарти, които си поставяте, и се стараете да ги спазвате. „Ако смятате, че не сте квалифицирани да правите това, което правите, това е знак, че си поставяте високи цели и опитвате да постигнете безпрецедентни успехи“, пише Коуен.

Синдромът на самозванеца може да е признак за неоценен талант

Понякога хората изпитват Синдрома на самозванеца, защото наистина им липсват обичайните квалификации за ролята, която изпълняват. Много често това не е нещо лошо, каза Коуен.

„Помислете за тийнейджърите, които напускат университет, създават технологични компании и стават милиардери преди да са навършили 30 години. Няма нищо странно в това, понякога те имат чувството, че не се вписват в картината“, отбелязва Коуен. Той също така посочва журналистите Езра Клайн и Мат Иглесиас, „които преди две десетилетия бяха само две деца с бакалавърски степени, пишещи в интернет“.

„Те се преструваха, че са „официални“ публични интелектуалци, каквото и да означава това. Сега те действително биват приемани като такива и техните материали са четени от много хора“, казва той.

Синдромът на самозванеца е особено чести срещан при онези хора, които имат ускорена или нетрадиционна кариера. В много случаи те са сред най-страстните и надарени във съответната област.

Продължението четете в Мениджър Нюз