Случаите, в които „Следвайте страстта си!“ не е полезен съвет

Много речи на успешни предприемачи пред абсолвенти могат да бъдат обобщени с една фраза: „Следвайте страстта си“. Макар че като цяло това е добър съвет, той носи със себе си и недостатъци, казва Ерин А. Чех, асистент по социология в Университета на Мичиган и автор на The Trouble with Passion: How Searching for Fulfillment at Work Fosters Inequality.

„Принципът на следването на страстта предполага, че най-добрият начин да се избегнат неприятните аспекти на работата е да занимавате в професионален план с нещо, което обичате. Този принцип обаче има и тъмна страна. Той помага да се легитимира претоварването и недостатъчното заплащане, като в същото време засилва класовата, расова и полова сегрегация, както и финансовото неравенство“, казва тя.

Според Чех хората, особено тези с висше образование, осъзнават очакванията на работодателите за дълги работни часове и безгранична отдаденост към компанията. „Те си мислят: „По-добре е да обичам това, което правя, защото ще прекарвам много време в тази дейност“. Това е проблемен начин на мислене по редица причини“, твърди тя.

На първо място, „следването на страстта“ предполага, че човек разполага с мрежа от контакти в желаната сфера на работа и че по някакъв начин е подсигурен финансово и може да си позволи да отдели време за неплатен стаж, за да бъде допуснат до мечтаната си месторабота.

„Може да имате нужда от контакти, които да ви помогнат да се доберете до мечтаната работа. С такива мрежи обикновено разполагат само хора от средната и горната средна класа. Ако представяме „следването на страстта“, като нещо, което всеки човек трябва да си поставя за цел, независимо от неговия произход, ние просто затвърждаваме социоикономическите неравенства, характерни за тази концепция. Не всички могат да превърнат своята страст в стабилна работа с добро заплащане“, казва Чех.

По думите й концепцията за следването на страстта увеличава неравенството и на културно ниво.

„Ако съм запален по работата, която върша, и се насочвам към сфера, в която вероятността от претоварване е по-висока, то аз вписвам точно в очакванията на работодателите“, казва Чех.

Според Чех работодателите не търсят подобни служители единствено с надеждата, че те ще се справят по-добре с работата, но и защото вярват, че те ще работят повече и по-здраво без да искат повишение на заплатата.

Тя казва, че някои браншове и при някои професии се наблюдава особена привързаност на работниците към работата. „В академичната среда опасностите от силна привързаност са изключително видими. От аспирантите се очаква да работят дълги часове и да са напълно отдадени на работата, която вършат за техните професори“, казва тя.

Продължението четете в Мениджър Нюз