7 признака, че ви лъжат безочливо, колкото и да не ви се вярва

В рамките на един ден средностатистическият човек лъже три-четири пъти. Това прави около 1400 лъжи годишно. Точно така, хора. Ние измисляме приказки, подменяме факти и съчиняваме си разни неща три-четири пъти на ден.

Независимо дали става дума за бяла лъжа, за да се спестят чувствата на приятел, или за по-изтънчена неистина, фактът си е факт: лъжем много. И колкото и да лъжем, човек би си помислил, че знаем как да разпознаем кога ни лъжат. Да, ама не.

Изследванията показват, че разпознаваме лъжата в не повече от 50% от случаите - почти като хвърлена монета.

Ето малко помощ, за да не бъдете толкова доверчиви и да си имате едно наум:

1. Всичко, което не е категорично „не“, е „да“ и обратно

Какво точно означава това?

Освен ако човекът не е психопат или социопат, ние по своята същност не искаме да лъжем. Това означава, че подсъзнателно се опитваме да избегнем лъжата, затова избягваме да даваме категорични отговори.

А ако си имате работа с психопат или социопат, които съставляват около един процент от населението, може да не забележите нито една от тези черти.

Ето един пример:

Ако попитаме заподозрян: „Бяхте ли в къщата в нощта на стрелбата?“, невинният човек би отговорил просто и ясно: „Не“.

Ако зададем същия въпрос на виновното лице, отговорът почти винаги би бил: „Това е лудост. Откъде накъде бих могъл да бъда там?“

Измамникът обича да отговаря на въпроса с въпрос и да избягва кратък, категоричен отговор без уговорки и условности.

Така че имайте едно наум, когато някой ви отговаря на въпроса с въпрос или прекалено разпалено, емоционално и обстоятелствено. По всяка вероятност прикрива гузна съвест или истината.

2. Език на тялото

Съществуват много спорове по въпроса доколко езикът на тялото е достоверен показател за лъжа. Той може да се използва ефективно, но само при подходящи условия.

Трябва да зададете на лицето въпроси, на които знаете отговора, и да го наблюдавате, докато ви дава искрени отговори.

Важно е да прецените дали отговаря спокойно, без колебание.

Контактът с очите е особено важен: много хора „издържат теста“, когато дават верни отговори, и си проличава, когато дават нечестни.

Когато дават нечестен отговор, те могат да треперят или да се поклащат.

3. Избягване

Човек винаги има причина да избягва някаква ситуация, проблем или човек.

Причините могат да бъдат много, като една от тях е лъжата. Ако например попитате даден човек къде е бил и той не иска да ви каже, но не иска и да излъже, избягването на въпроса се превръща в следващата най-добра възможност.

Това се изразява и в смяна на темата на разговора. Това е нещо, с което трябва да бъдете внимателни. Имайте предвид, че не всички, които избягват отговор на даден въпрос, е поради прикриване на истината. Понякога е просто защото човекът иска да избегне вероятния последващ скандал.

4. Неподходящ гняв

Ако някой ви лъже и вие задавате въпроси, които заплашват да разкрият лъжите му, вероятната реакция е гняв.

Да речем, че попитате съпруга/съпругата си защо работи толкова до късно. Спокойният разговор по този въпрос (и може би с някои оплаквания, че е твърде зает или че шефът е глупак) е наред, ако съпругът ви е честен.

Въпросът става страшен, ако бъде зададен, когато половинката ви не е на работа. Застрашителен, защото искреният отговор може да разруши една връзка.

Когато на някого се задават опасни въпроси, гневът не е необичайна реакция и е възможно да ви контрират на свой ред с въпроси. Възможно е да чуете: „Защо не ми вярваш?“ или „Какво искаш да кажеш с това?“, „Сериозно ли ми задаваш този въпрос?“ Подобни празнословия са и опит за печелене на време.

5. Лесно припомняне на незапомнени събития

Това обикновено се случва, когато човек иска да се дистанцира от даден инцидент. Да речем, че интервюираме някого, който е заподозрян в престъпление, което се е случило в сряда вечер три седмици по-рано.

Със сигурност бихте повдигнали вежда, ако той веднага каже, че същата вечер е отишъл на разходка в гората.

И защо мислите е така? Защото повечето хора не могат да си спомнят какво са правили вчера, камо ли преди седмици.

Освен ако не следвате някаква редовна рутина, е много странно да сте готови да разказвате подробно за минали събития.

6. Липса на гняв

Ако обвините някого в кражба, човекът би трябвало да бъде много или  малко разстроен, нали? Защото не е крадец и това си е чиста обида.

Това е напълно нормалната човешка реакция.

Нереагирането на това, че сте обвинени в нещо, може да е признак на измама, е подозрително. Човекът, който е обвинен, не се ядосва, защото знае, че сте прави.

Той може да отрича, но освен страха да не бъде разкрит, не изпитва никакви други чувства.

7. Интуицията ви подсказва

Обикновено можете да усетите характера на даден човек и в общи линии да предположите кога ви казват истината и кога ви лъжат.

Вслушвайте се в интуицията си.

Останете насаме с мислите си и разберете защо се чувствате така. Анализирайте характера на човека и се опитайте да откриете причините, поради които той може да е нечестен.

Бонус съвет:

Ако някой ви излъже и вие го оставите без последствия, това прави много по-вероятно същото поведение да се повтори. Всичко, което е необходимо, за да не толерирате лъжата, е да изразите чувствата си веднъж.

Това може да означава прекратяване на връзката. Начинът, по който ще разрешите този въпрос, може да предопредели по-нататъшните ви взаимоотношения с този човек.

Следващия път, когато ви направи впечатление, че някой не е съвсем искрен, наблюдавайте поведението му, като имате предвид гореизброените признаци.

Обекти.бг