Три подхода укротяват детските истерии

Наблюдавайте деца изпаднали в истерия. Ще установите, че те очевидно не изпитват никакво удоволствие. Те правят това не защото го искат. И е малко вероятно от тяхна страна всичко предварително да е било планирано.
В този момент те са под властта на чувствата. Ако поемат въздух и пробват да им дадат отдушник, ще им стане по-леко.

В три последователни дни психоложката Филиппа Перри отговаря на 3 важни въпроса.
В първата част тя обясни трябва ли да говорим нещо, докато детето е в истерия, във втората – как е най-разумно да реагираме, а сега идва ред на висшия пилотаж за майката:

Как  може да предотврати тази сцена

Колкото по-внимателно наблюдавате детето и следите за неговото настроение, експериментирате и говорите за чувствата му, сте все по-наясно какво иска то, и кой е спусъкът, който отприщва кризата на истерии и гняв. Тези знания ще ви помогнат и да я предотвратите.
Много родители знаят кога е време да отдалечат детето си от групата, за да остане насаме с мама и татко и  то в тишина. Или кога да го пуснат от количката, за да може да потича на воля. Или се сещат да му дадат парче ябълка, за да не прегладнее, щом обядът се бави.
Ако детето често прави сцени, спори, нервничи, е добре да помислите какво да промените.
Нито едно дете не може да е постоянно на границата на нервен срив. Затова вашата първа задача е изясните къде, с кого и защо настроението му пада и кое дърпа спусъка на истериите.

- Възможно е това да е превъзбуда или силен шум. Тогава направете така, че да ги избягвате.

- Проблемите може да идват тогава, когато вие сте прекалено нетърпелива.

- Често причината е в нас – очакваме от детето прекалено много. Винаги си давайте сметка, че всяко дете се развива със свой собствен темп.

След като сте определили какво отключва нервните изблици на вашето дете, определете вашата роля.
Може би сте прекалено строга. Когато детето още не умее да изразява с думи чувствата си, то ги показва. Ние не винаги се опитваме да разберем посланието, приемаме, че се глези прекалено и решаваме да затегнем дисциплината. С някои деца този подход работи, но понякога и ние губим мярка или търпение. Това задълбочава конфликта.

Няма смисъл да го затрупваме с аргументи. Детето рядко вниква в тях и те не могат да го накарат да ни сътрудничи, нито ще прекъснат неговия плач и сцени.
Пред малките деца аргументите са безсилни.
Чувствайте заедно с тях – това е ключът на успеха.