От каква възраст може да очакваме да поемат отговорност и как да ги подготвим (част II)
Снимка: Shutterstock
В първата част на материала обяснихме защо до 7-годишна възраст не може да очакваме детето да е отговорно за постъпките си и как да го подготвим за тази отговорност, какво да очакваме и защо не бива да храним излишни надежди да появи „зрялост“ , сега продължаваме напред към "трудната възраст".
От 12 до 15 години
Всеки родител е чувал за сложната възраст, ама колко в действителност е трудна, разбира, когато собственото му дете влезе в този период. Количеството на конфликти между деца и родители са точният показател. Възрастните внезапно губят всякакъв авторитет, съветите им и правилата на живот, вече не важат. Те се тревожат, че детето им ще попадне в лоша компания, а да го отклонят от нея, нямат инструменти.
Всико е много индивидуално, но кризата настъпва именно между 12 и 15 години. При момичетата малко по-рано, отколкото при момчетата. Те са обладани от дух на противоречие и силно вярват в някои митове. Например, че той/тя е изключение от всички правила, дори, ако става въпрос за природни закони.
В тази възраст децата не вярват дори, че са смъртни. Затова самоубийствата и екстремните изпълнения са толкова чести.
Тийтейджърът едва осъзнава последиците за себе си, но има възможност да ги изчисли добре за околните.
Затова 14 години се приема за възраст, когато то носи частична отговорност при углавни престъпления.
На тази възраст се формира способността да анализира и контролира последиците от своите действие за околните.
Какво да правите
Постарайте се да не омаловажавате действията и чувствата на вашия тийнейджър. Въздържайте се от изявления като: "Аз съм по-възрастен, по-добре познавам живота!“ или „Ти си още твърде млад, за да разбереш това!“
Както и при съвсем малките, тук отново са нужни умни аргументи, много обяснения защо твърдите именно това, а не обратното.
От 16 години нагоре
В тази възраст приключва процесът на осъзнаване на собствените си постъпки.
Когато на хоризонта се покаже пълнолетието, подрастващият има някаква представа за това, какви последици може да имат постъпките му. И то не само за него самия, но и за околните. Той дори мисли по-глобално - за обществото като цяло.
В тази възраст той/тя може да планира своите действия, не само да мечтае, но и да си поставя цели, да прогнозира как ще се развият събитията, ако постъпи по един или друг начин.
Какво да правите
Преди всичко проявявайте уважение, както когато общувате с любим човек, който вече ви е равен. Слушайте го внимателно, искрено се интересувайте от мнението му, беседвайте , обсъждайте важни въпроси, опитвайте си да изпреварите събитията като заедно прогнозирате какви последици могат да имат те.
Помнете, че вашето дете е вече пораснало, макар и да има по-малко опит от вас, то вече е възрастен човек. Това не означава, че ако мнението му по един или друг въпрос се различава от вашето, то е неправилно.
Отново слушайте внимателно, обяснявайте своята гледна точка и не забравяйте, че с общуването вие не само трябва да го поучавате, но и сами да се учите от него.
Татяна Плунгян, адаптация Мона Всилева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари