Защо се обвързваме с неправилни хора – възможни причини 2

Всеки, с когото се обвържем, може да се окаже неподходящ – съвършенството е невъзможно, но понякога виждаме двойки, при които разминаването е поразително – толкова фрапираща несъвместимост, че може би има нещо повече от често срещаните разочарования и напрежение в дългосрочната връзка.

Грешките стават толкова лесно и толкова редовно, че е просто ужасно. Но проблемът с интелигентния брак не е личен и не зависи нито от характера, нито от някакво индивидуално качество – среща се при абсолютно различни хора.

Вече изброихме четири сериозни причини за неправилен избор, за които повечето хора не си дават сметка.

Някога подходът към брака е бил изцяло рационален, за присъединяване на земя – нищо лично, никакви чувства. Травматизиращо е, мислим си днес ние, хората, заменили пресметливостта с инстинкт и романтика. Това предполага, че единствената причина за обвързване са пеперудите в стомаха – ако чувстваме, че обичаме, това изглежда достатъчно. Няма въпроси и другите могат само да ръкопляскат на появата на божествения дух.

Родителите може и да са ужасени от избора на младите, но се надяват, че те  „знаят какво правят“. В последните няколко века хората реагират на хилядите години безмилостна намеса в личния живот, основана на предразсъдъци, снобизъм и липса на въображение.

Предишният брак „по сметка“, планиран педантично, е учел, че няма смисъл човек да се замисля много-много защо се жени. Да се коментира е изглеждало немислимо и абсурдно, а най-романтичното, което са можели да направят двойките, е да предложат брак внезапно, нещата да се решат бързо - в разстояние на няколко седмици, без шанс за размисъл. Това е гарантирало печални дълги години заедно, като изключенията са толкова малко, че спокойно може да не ги споменаваме.

В днешно време не се женим заради земя, нито само заради чувства, но когато чувството е минало проверката на времето, идва зрялата осъзнатост за себе си и другия.

Зрялата осъзнатост

Не може да се каже, че сме информирани по въпросите за съвместното съжителство – не четем специализирани книги по психология на брака, не прекарваме достатъчно време с децата, не коментираме лични неща с други женени двойки, не сме напълно искрени един към друг. И така не осъзнаваме ясно причините за разпадането на връзката, освен, че предполагаме  - от глупост е, или заради недостатъчно разбиране и въображение.

В ерата на брака по сметка важат следните критерии:

- Кои са неговите/нейните родители;

- Колко земя имат;

- Доколко са близки като начин на живот.

В романтичната епоха показателите, че всичко е наред, са:

- Не мога да престана да мисля за него/нея;

- Изпитвам сексуален копнеж;

- Харесваме се взаимно;

- Можем да общуваме дълго.

Днес на преден план са нови въпроси:

- В какво той/тя е различен;

- Как можем да възпитаваме заедно деца;

- Как можем да се развиваме заедно;

- Как можем да останем приятели.

Искаме да „консервираме“ щастието

Вярваме съвсем насериозно, че трябва да ни е приятно винаги и постоянно. Да имаме кола, каквато ни харесва, да живеем в мечтана страна, да сме с човек, с когото да си прекарваме потресаващо добре.

Въобразяваме си, че бракът е гаранция за щастлив живот, че удоволствието не е мимолетно, а е възможно да продължава вечно. Идеята за щастието на хората е различна: в лагуна на яхта, с отблясъци на залеза по водата, с романтична вечеря в малък рибен ресторант, а той да ни прегръща… Женим се, за да уловим това чувство завинаги.

Но… Няма причинно-следствена връзка между обвързването и тези чувства. Имало ги е във Венеция, през пролетта, във вкуса на шоколадовия сладолед след вечерята, няколко месеца… бракът нито ги увеличава, нито гарантира наличието им в бъдеще, той няма свойството да запечатва момента, който се помни завинаги именно, защото е неуловим.

Бракът обаче може да развие отношенията ни, да ги промени и да ги изпълни със смисъла на пълноценно общуване, с грижа за децата, със самоусъвършенстване.

В картините на импресионистите през XIX век е скрита философията на мимолетното, щастието от преходното и примирението с тях. Картината на Алфред Сисле, изобразяваща френската зима, се фокусира на привлекателни, но някак недоловими неща – по залез, когато слънцето изчезва зад хоризонта и небето се свечерява, снегът е в тиха хармония с всичко останало, а студът изглежда спокоен и вълнуващ – само след няколко минути ще настъпи нощта.

Художникът се е интересувал от факта, че нещата, които обичаме повече от всичко, са изменчиви - те са тук и сега за съвсем кратко, а после изчезват. Този живописен стил развива навик, който се простира извън пределите на изкуството – навикът да обръщаме внимание на кратките мигове на удовлетворение.

Под ръководството на импресионистите можем да разпознаваме тези райски частици от живота, без да ги бъркаме и без да се опитваме да ги превръщаме в нещо друго.

Мислим, че сме уникални

Снимка: Shutterstock

Статистиката не е обнаждаваща – всеки е видял достатъчно примери за ужасни бракове: приятели, които се опитват и не успяват да останат заедно, които се разделят. Всички знаем, че като цяло в брака има много трудни моменти. Само че не е лесно да приложим това знание, когато става дума за самите нас - не ни се вярва, че онова, което се случва с другите, е валидно и за нас.

Даже, когато е ясно, че опасността бракът да се разпадне е огромна, ни се струва невероятно, особено, когато сме влюбени. Такива като нас са един на милион! – така си мислим и се изключваме от обобщението. Никой не може да ни обвини, че сме толкова уникални.

Подготовката за дълготрайна връзка, в крайна сметка, е въпрос на... образование. Династичните бракове са отживелица, констатираме недостатъци и при романтичните обвързвания. Сега е времето на психологическите бракове.

Марина Атанасова по материали на thephilosophersmail