Защо цял живот помним първата любов

Спомняте ли си онова много силно и нежно чувство – вашата първа лябов? Най-вероятно някой от съучениците или съседското момче.
Годините минават, а спомените все още се връщат и ви вълнуват.
В това няма нищо изненадващо, твърдят психолози.

Не мога да я/го забравя 

„Не може да забравим първата любов“ - вероятно сте чували този израз.
Много хора, които от няколко десетилетия живеят в брак, все още ярко помнят своя избраник. Дори след години някои опитват да го намерят, търсят контакт или поне снимки в социалните мрежи.

Ще чуете често признания като това: "Имах и други връзки и оттогава са минали години ... Но понякога, когато съм сам, си спомням за нея и се чувствам тъжен.“

Двама влюбени: Снимка: Shutterstock (

Какъв е механизмът 

Ако и вие се измъчвате от същия въпрос, бъдете сигурни, че това е нормално.

Това, което чувствате във връзка с първата си любов, се нарича проекция в психологията.
Механизмът ѝ е доста интересен:

- извличате някакъв спомен от миналото;

- добавяте чувствата, които искате да изпитате отново;

- след това филтрирате всичко лошо,  получавате  лъскава, носталгична картина.
 

И, ако отново ви обземе меланхолия и се върнете в спомените си към човека, който ви е омагьорал в 11 клас, помнете: първата ви любов вече е някъде много далеч. Всъщност вие вече не познавате този човек, особено ако са минали много години.
Казано по-простичко: вие не живеете заедно, не се карате, не обсъждате ежедневни проблеми.
В главата ви има само спомени, които могат да бъдат розови и идеализирани безкрайно. Особено ако сега в живота няма онези силни, цветни преживявания, каквито искате да изпитвате.

„Когато имате истинска връзка, вашият партньор е жив, истински. Днес той ви дразни, утре ви разсмива, вдругиден ви вбесява. Това е жив контакт, а не спомен, не е „архивна снимка“, казва  психологът Михаил Лабковски.

Копнежът по първата любов, според специалиста, не може да се смята за истинска любов, защото ние всъщност копнеем за онази „версия на себе си“, когато не сме носили отговорност, били сме наивни, влюбени и без страх от собствените си чувства.
Всъщност ние се стремим да отидем не при нея , а при себе си в онзи момент.

Ето и неговият съвет

„Реалността може да бъде по-красива от всяка фантазия.
Не търсете в миналото това, което можете да създадете в настоящето. Особено когато вече имате житейски опит зад гърба си.“

Мона Василева