На Св. Варвара денят и нощта се „заварват“

На 4 декември почитаме Света Варвара, която се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка".

Варвара имала сестра - Сава (нейният празник е на 5 декември) и те двете били сестри на Св. Никола, според легендата. Оттам и популярното наричане: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава".

Според преданията Варвара живяла по времето на император Максимиан в Илиопол. Заради вярата тя била убита от собствения си баща.

Хората са вярвали, че на Св. Варвара денят и нощта се "заварват" и стават равни. До Варвара расте нощта, от Варвара до Игнажден (ден, на който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец, честван на 20 декември) не расте ни денят, ни нощта.

От Игнат до Нова Година денят расте, "колкото петелът може да рипне от прага". До Св.Атанас (Атанасовден на 18 януари) нараства един час.

В народните традиции това е един от най-уважаваните празници. Обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите. На 4 декември православните християни почитат паметта на света Варвара, обезглавена по нареждане на баща си, като приготвят къпани питки и леща.

Къпаните питки са древен ритуал за здраве, тъй като се вярва. Традиция е също питките да се намажат обилно с мед, за да се омилостиви Баба Шарка.

На масата се подреждат мед, ошав и зърнени храни за плодородие през следващата година. От сготвената леща задължително се раздава на близки и роднини, за да се предпазят от болестите през зимата.

Снимка: Guliver / iStock

По стар обичай в деня на света Варвара се вари царевица във вода, подсладена със захар. Сварена царевица се поръсва със смлени орехи и стафиди.