Децата ми ядат всичко, което поискат

Още от ранно детство се възмущавах от едно стихче, което всяко хлапе знаеше. За глезеното Мими, което не иска нищо да яде и постоянно капризничи. И до сега не мога да разбера защо около злоядите деца се разиграва такава драма. За мен простите неща не бива да се усложняват: искаш да ядеш – заповядай, не искаш – твоя воля.

Моите деца ядат всичко и когато искат

За цялото семейство храненето е удоволствие. Спазвала съм това правило от захранването и на четирите си деца.
Ябълка? Тиквички? Искат ли – прекрасно, нека ядат. Не искат – не е трагедия, ще ги накърмя.
В резултат на този подход трите ли по-големи деца започнаха да се хранят сами с лъжица към края на втората година и седяха заедно с нас на масата като възрастни. Най-малката е в процес на запознаване с кулинарните тайни.

Този подход е близък до системата на интуитивното хранене.
Не ограничавам и не забранявам която и да е храна – дори бонбони и газирано, но децата ми нямат особен апетит за такива храни.
Когато за първи път станах майка, се замислих, ако на мен ми се прииска да изям бургер или цял шоколад, какво ще направя. Ще ги хапна или ще се терзая. Ще ги изям, разбира се. След това ще се върна към обичайното си хранене.
Понякога не ми се иска да ям всичко – обикновено се случва, когато съм на път да се разболея. Тогава пия много вода и се опитвам да спя повече. Значи нямам нито една причина да забранявам на децата си.

Практиката ми показа, че това е отличен подход

На никого не забравям да пие кола, ако иска, но те предпочитат вода. Още от ранното си детство те ядат разнообразна храна – ние много пътуваме и се стараехме да ги запознаем с различни вкусове и различните кухни по света.
Аз обичам да готвя и с удоволствие експериментирам в кухнята, защото всички ние сме любопитни да пробваме нещо различно.
Винаги питам децата какво искат да има на масата, а по-големите вече ми  задават същия въпрос, защото са добри кулинари.
За мен храната е любов, начин на общуване, път към опознаване на света. Любовта е безусловна – няма как да я изгубиш – нея просто я има.
Ако аз или децата пропуснем едно хранене, това не прави любовта по-малка. Не е нужно да се прилагат манипулации или наказания. Двойната порция също не повод за разправии. Ако пък храната не стигне, може да се приготви нещо на бързо,  без да се правят драми. Сандвич или кисело мляко вместо пълноценно ядене – това също е признато у нас, особено, ако някой поиска точно това.
Вглеждането в собствените вкусове и желания не е повод за капризи и бунтове, напротив. Помага на децата винаги да хапват с желание и апетит.

Ксана Файрклоуг