5 фрази, които не бива да казваме при спор с детето

Думите са като куршуми. Могат да наранят тежко. Могат да засегнат толкова силно детето, така че в зряла възраст да се нуждаете от помощта на психолог, за да преодолее тази травма.
Ние, възрастните, дори не помним тези ситуации. И когато порасналото дете ни напомни за тях, дори се учудваме: „Наистина ли? Вярно ли казах това?“
В този момент е важно да го изслушате и понякога да помолите за прошка.

„Когато порастналите деца ви припомнят как някога сте ги наранили, те не го правят, за да ви обвинят в нещо“, обяснява психотерапевтът Боби Банкс. - Те се опитват да се доближат до вас, да почувстват, че слушате, чувате, разбирате. Те искат да изградят различна връзка с вас. Много е трудно да приемате упреци от собствените си деца, но пренебрегването на чувствата им само ще ги отблъсне.”

За да не се налага да се извинявате по-късно, опитайте се да изключите тези 5 фрази, по време на вашите кавги. Не ги казвайте дори, когато сте много ядосани.

„И това се случва, след всичко, което ние направихме за теб!“
Вие не сте направили едно или друго, „за го осребрите“ някога след това. И няма никакво доказателство, че всичко, което сте направили, е било наистина необходимо за детето. Така че не трябва да го обвинявате в неблагодарност.
 

„Мислиш ли, че ми е приятно да чувам това?"
Така с една фраза си разменяте ролите с детето. Каквото и да се е случило, на първо място не са вашите чувства, които са засегнати. Така че не изтъквайте вашето „Аз“.
 

„Съжалявам, че съм толкова лоша майка/толкова лош баща.“
Чудесен опит да накарате детето да се чувства виновно за вашите негативни емоции. Никога не преувеличавайте негодуванието си.
 

„Ето какво получавам в замяна на грижите си.“
Всъщност трябва да се радвате, че детето може да бъде честно с вас и не се страхува да говори директно за проблемите. Така че не се ядосвайте, че ви критикува, радвайте се, че не се страхува да ви критикува.

„В моето детството нямаше такива лиготии. Ти си такъв егоист.“
Тези фрази са токсични. Те директно обезценяват и омаловажават чувствата на вашето дете. И то ще се почувства виновно, че ги изпитва.

По матерали на  Psychologies.com, Мона Василева