5 типични реакции на младия татко при появата на бебето

Родителите предварително се подготвят за попълнението в семейството, но въпреки това появата на бебето се превръща в истинско събитие за всеки от членовете на домакинството. Обичайният начин на живот и изискванията на партньорите един към друг се променят. И заедно с щастието, се появяват стрес, недоспиване и куп притеснения.
Според известната английска изследователка и специалист по грижи за новородени, Трейси Хог, татковците и майките реагират по различен начин.
В новата си книга What Does Your Baby Want тя изброява 5 най-типични реакции на таткото при появата на бебето.

Обикновено той често се чувства изоставен, тъй като майката и новороденото са в центъра на вниманието и на усилияте на околните – баби, дядовци, лели ... Той знае, че трябва да се държи като мъж, но и мъжете са хора!
Проучванията показват, че някои бащи развиват симптоми на стрес и депресия.

Има бащи, които са съпричастни и буквално участват в целия процес от бременността до раждането и са близо до съпугата си.Когато бебето се появи у дома, този баща се потапя в грижите около новороденото. Той инстинктивно усеща как да се държи с бебето, а на лицето му е изписано, че обича да се занимава с него.
Ако имате такъв партньор, можете да сте щестлива! С малко късмет това ще продължи, докато вашето малко дете влезе в колеж.

„Това не е моя работа“

Това е очакваната реакция на т. нар. баща „традиционалист“ – мъж, който е убеден, че „всички тези женски работи“ не се отнасят за него.
Разбира се, той обича детето си, но само, докато се стигне до смяна на памперс или къпане. Защото то е "женска работа"!
Веднага след раждането този баща започва да остава до по-късно в офиса, воден от искреното убеждение, че сега той е длъжен да печели повече. По някакъв начин той трябва да изхранва голямото семейство. Или пък внезапно пламва страстта му по ново хоби.Той винаги си намира причина да стои далеч от скучната и неприятна суматоха с новороденото.
Ако обаче започнете да го упреквате или да отправяте сравнения с други бащи („А съпругът на Лейла сменя памперсите на Макензи!“), отношението му няма да се промени, нито ще започне да помага. Гарантирано!

“Господи, нещо ще му се случи!”

Този тип мъже, когато за първи път вземат бебето в ръце, се вдървяват и изтръпват. Той може да е посещавал всички часове по подготовка в Училището за родители заедно със съпругата си, но въпреки това е уплашен до смърт да не направи нещо нередно. И трепери особено силно, ако му възложат да изкъпе бебето.
След като го постави в леглото, таткото се измъчва от мисли за синдрома на внезапната смърт при новородените.
Ако всичко е перфектно и изглежда, че няма за какво да се тревожи, той потъва в мисли за бюджета на семейството.
За да добие увереност и да се успокои, жената трябва да го хвали и нежно да го насърчава. Това помага.

„Вижте този негодник!“

Този баща се гордее с бащинството си. Той не само изисква всички да му се възхищават, но и преувеличава собственото си участие в грижите за детето. Дори се хвали пред гостите: "Давам възможност на жена си да спи през нощта."
Междувременно вбесената съпруга е съвсем на различно мнение.
Ако това е вторият му брак, той се смята за експерт и няма значение, че предишния път въобще не се е доближавал до бебето. Това не му пречи безкрайно да коригира жена си, пускайки снизходителни забележки: „Виж, как го правя аз! Да ти покажа“
В този случай е разумно жената да не позволява да ѝ се качва на главата и да сложи таткото на мястото му.

„Дете? Кое дете?"

Наскоро посетих в болницата моя приятелка, млада майка, която беше родила преди три часа, и попитах наивно: „Къде е Том?“ Тя отговори, сякаш това се подразбираше, „А, той е вкъщи. Искаше да свърши малко работа в градината."
Вероятно Том не смята грижата за новородено за част от своите задължения. Вероятно все още не му е просветнало, че е станал баща и животът му ще се промени. Той се опитва да избяга от предстоящите промени и да остане в някакъв познат свят, в който се чувства защитен (градината, офиса).

Ако и за напрад той се съпротивлява (или жената не му позволи да участва в грижите за бебето), има реален риск да продължи да се излежава на дивана, да гледа телевизия, сляп и глух за хаоса около него. А измъчената майка, която с една ръка готви вечерята, а с другата държи бебето, да го моли: „Ще подържиш ли бебето, скъпи?“ Той ще се оглежда с недоумение: „А? За какво говориш?"

Каквато и да е първата реакция на новия татко, в времето обикновено той се променя, но не винаги в посоката, която майката харесва.

Мона Василева