7 нелепи оправдания да съхраним брака

Използваме често извинения и разни обяснения, защо пазим брака, в който не сме щастливи.

В кои случаи заблуждаваме себе си и защо усилията не си заслужават,  анализира психоложката Анна Сухова.

„Страшно е да останеш сам...“

Мъж и жена, които гледат на различни посоки.  Снимка: Shutterstock

Този страх е познат на мнозина, особено на двойки, които от дълги години са във връзка. С течение на времето приятелите им стават общи, а кръгът на общуване се стеснява и ограничана. И, най-често не става въпрос за самота, а за вътрешната празнота и тревожност, които отдавна не сте запълвали с нищо истинско.
Забравили сте какво обичате, за какво мечтаете, когато сте сами. Не мислите за себе си и не смеете да вземате решения.
Разводът не е лесен път, особено когато има деца.
Но да си сам не означава да си нещастен. Често именно тишината и самотата се превръщат в началото на нов, истински живот.

2. „Заради децата. Нека поне те имат семейство“

Това е едно от най-честите обяснения. Но децата подсъзнателно усещат дали между мама и татко или любов или е някакво неясно за тях споразумение. Дори е да не се карате през цялото време, те усещат напрежение, студенина, разделение. И помнят, че бракът е мълчаливо страдание и фалш, а не грижа и близост.
Да дадеш на детето здравословен модел на взаимоотношения не означава „да съхраниш семейство“ на всяка цена. А да останеш честен: със себе си, с баща му и с него.

3. „По-лесно е да живеем заедно“

Комфортът е сериозен аргумент. Особено ако имате общи деца, бит, финанси, изградени навици.
Графикът е добре установен, разпределението на отговорностите също е добро. Много мъже също намират за удобно да останат в брак, където вече няма любов, а всичко работи по план, особено ако моделът на разпределение на отговорностите е патриархален . Няма нужда да възстановяват отношенията, да променят навиците, да променят начина на живот.
Но въпросът е друг: ако бракът се е превърнал само във функционален съюз, вие не се ли губите в него?

4. „А как ще живея след развода?“

  Тъжна жена. Снимка: Shutterstock

Финансовата зависимост от съпруга е реалност за много жени. Особено ако вниманието им е било насочено към семейството в продължение на много години, а кариерата им е била отложена. Но никаква стабилност не си струва постоянната умора, унижението или просто вътрешната празнота. Парите са важни, но достойнството и животът ви са много по-ценни.
Можете да започнете с малко: помислете кой би могъл да помогне с настаняването и намирането на работа, къде да намерите допълнителни доходи, как да опресните професионалните си знания ...
Основното е да направите първата крачка към свободата.

5. „Какво ще кажат хората?“

„Разведе си“, „Разби семейството“, „А той не беше лош човек“...
Страхът от осъждане след развод е истински, но фалшив водач.
Не живеете за съседите или роднините си, а за себе си и децата си.
А щастието не е социален статус, а вътрешен мир.

6. „Той обеща, че всичко ще се промени...“

Чули сте (или сте казали): „Разбирам всичко, сега определено ще се променя.“

Обещали сте си да си намерите работа. Да отидете на съвместна почивка. Да се откажете от алкохола...
Надеждата е силна емоция. Особено ако сте заедно от дълго време, имате общ път зад гърба си, имате деца.
Но ако думите не се превръщат в действия, просто се въртите на въртележка. Нещата няма да се подобрят само защото вие ги искате.
Промените са конкретни стъпки. Ако не се случват с месеци или години, е време да изберете реалността пред надеждата. 

7. „Жал ми е за него ...“

„Той вече преминава през труден период, има проблеми на работа, със самочувствието, с майка си, с приятелите си. Опитва се...“
И отново оставате.  Защото се страхувате, че ще бъде изгубен без вас.
Но нека бъдем честни: вие не сте спасител, терапевт или рамо, на което да плаче.
Ако отдавна не сте получили нищо от тази връзка, а само давате от съжаление, това вече не е за съюз, а за емоционална зависимост.
Съжалението не може да бъде основа за интимност. Бихте ли искали някой да живее с вас само от съжаление?

Истинската смелост не е да търпиш заради въображаема стабилност. А да си позволиш да живееш честно. С някой, който е до теб от любов, а не от дълг. С някой, който те вижда и подкрепя.
И ако все още нямате това, винаги имате себе си.

Мона Василева