Да простим ли изневярата

Да простим ли изневярата – в името на брака, на децата или защото виждаме бъдеще ... Това е въпросът, който си задава всеки, който се е сблъсквал с изневярата на партньора. Но, за щастие или за съжаление, тук няма универсален отговор.

Докато някои категорично заявяват, че това е краят, други са убедени, че не всичко е толкова просто.

Първо е добре да уточнм терминологията.
Изневярата е многостранно понятие.
За някои предателството е чувството да се влюбиш в друг човек, за някои това е секс, други смятат, че само един поглед настрани, издава нагласа и готовнист да кръшкаме.
И мъжете, и жените изневеряват.
Разпространената теория, че мъжете изневеряват по-често, отдавна е развенчана и се е превърнала в мит.
Но струва ли си да простите предателството и какво да направите след това, ако сте готови да го простите, обяснява психотерапевтът Елена Антонова.

Какъв е скритият смисъл на изневярата

Всеки, който е преживял предателство от партньора си, иска да разбере защо се е случило това.
В основата на изневярата винаги има нищо резлично: понякога това е просто „симптом“ на разпадащ се брак, в други случаи човек „наказва“ партньора по този начин, някои изпитват нужда от "емоционално зареждане" и сами го провокират.
Но по-често тя е нещо спонтанно и моментно, като вулканично изригване, след което чувствата „прекипяват“.

Мъж и жена се карат. Снимка: Getty

Скритият смисъл на изневярата е да се задоволи нужда, която по някаква причина не е удовлетворена в брака.
Но колкото и да се опитваме, единият партньор не може да задоволи абсолютно всички нужди на другия и е по-добре да изясним тези точки предварително в началото на връзката.
Всеки човек има принципи и нужди, които го ръководят в една връзка, така че е важно да поставим приоритети за себе си и партньора си, за да изясним какво можем да откажем, какво можем да отстъпим и какво ще стане табу в брака.
Както причините за изневяра могат да бъдат различни, така и реакцията към нея може да варира при двойките.
Някои хора решават проблема веднъж завинаги чрез развод, други решават да спасят брака, да възстановят комуникацията и да решат натрупаните проблеми. 

Какво да правя по-нататък

Първата реакция винаги е остра; в нас говорят само емоциите.
Не трябва да вземате прибързани решения веднага.
Ако е трудно да съберете мислите си, трябва да следвате стриктно плана. В този случай и двамата партньори ще трябва да направят компромиси.

1. Не вземайте решения въз основа на емоциите
Изневярата е кризисно състояние, в което ще изпитате цялата гама от емоции, от негативни до екстремни, и всички те ще се сменят за секунди.
Вземането на решения, когато в душата ви има буря, е много прибързано. Емоциите са нещо, което трябва да се освободи, това е тяхната физиология, те не могат да бъдат задържани. 
Можете да се запитате: „Какво чувствам тук и сега?“ Ако сте тъжни и наранени - плачете, чувствате се ядосани - извадете това чувство навън по адекватен начин, искате да говорите с някого и да споделите преживяванията си - обадете се, говорете, свържете се с кризисни психолози.
И едва когато емоциите утихнат, може да говорите за вземане на решение. По-добре е да го направите заедно с половинката.

2. Доверието
Ако вземете решение да продължите връзката, тогава доверието ще трябва да бъде възстановено.
Има две правила, които трябва да се спазват тук: „абсолютна честност“ и „абсолютна прозрачност“.
Ако решите отново да бъдете честни, тогава трябва да го направите.
Говорете за действия, а не за мисли и фантазии, не изопачавайте фактите.

3. Откажете се от ревността
Ревността е мъчително чувство, но чрез честност и прозрачност в отношенията тя може да опитате да я избегнете.
Понякога се случва ревността да съпътства цялата връзка, доли без да има каквато и да е причина. Ще трябва да направите избор да се откажете от ревността.

4. Помислете за децата
Децата не трябва да са единствената причина да крепите брака. Те не трябва да са запознати с всички подробности на ситуацията - това ще ги травмира. Не забравяйте, че когато някой изневери, той не мисли за деца, той се ръководи единствено от своите желания. Следователно децата не са причина да съхни и да се бори за брака си.
Децата „не са слепи“ и могат да задават въпроси за случилото се в отношенията между татко и мама.
Можете да отговорите без подробности. „Да, мама и татко се скараха, това се случва на възрастните. Определено ще намерим решение."
Най-важното е да ги уверите, че каквото и да се случи, мама и татко никога няма да спрат да обичат децата. И това е напълно достатъчно.

5. Разберете се, без излишни емоции
Преди да влезете в спорове и да разрешите нещата, определете за себе си целта, която искате да постигнете. Това няма да ви спести напълно емоциите, но ще добави конструктивност към диалога.
Можете да постигнете компромис, без да атакувате, без да обвинявате и да се отбранявате.

6. Свържете се със семеен психолог
Помнете едно: отидете на семеен психолог или психотерапевт, само ако и двамата искате да запазите семейството. В други случаи е неефективно. Това няма да ви спести кавгите, недоразуменията и емоциите по време на сесията. Ако няма обща цел или целите са много различни, терапията няма да има ефект.
Мона Василева