Детето плаче на лагера: адаптация ли е или трябва да го приберем

Тъжното настроение или дори сълзите в първите дни на лагера са нормална реакция, особено ако преди това детето не се е отделяло от родителите за дълго време.
Но как да различим адаптацията от истинския проблем,  обяснява  психологът Наталия Медведева.

Това е адаптация

Вие може да изчакате и да не вземете детето от лагера, ако:

Деца в гората, които се занимават . Снимка: Shutterstock

- През деня то е се разсейва, играе с други деца, яде, участва в дейности.

- Казва, че е „тъжно без мама“, но не моли да го вземат (просто му е тъжно).

- успокоява се бързо и след това се държи нормално.

Как трябва да реагират родителите:

- Да го насърчат: „Разбирам, че ти е мъчно без мама и татко, но се справяш страхотно! Скоро ще свикнеш!“

- Да се уговорят за обаждане в определено време (но не твърде често).

- Да попитат възпитателите как детето им се държи през деня.

Тревожен сигнал е

И може да се наложи да го приберете от лагера, ако:

- Плаче постоянно, не може да се успокои дори след няколко часа.

- Отказва храна, не спи през нощта, изглежда депресирано.

- Детето казва: „Вземете ме, не мога да остана тук“, особено ако повтаря това в продължение на няколко дни.

- Оплаква се от конкретни проблеми: тормозят го, възпитателите не помагат, страхува се.

Какво трябва да направят родителите:

- Наблюдавайте го - понякога личното посещение изяснява ситуацията.

- Говорете с детето без натиск: „Какво те плаши/разстройва най-много?“

- Ако причината са конфликти или тормоз, възпитателите може да помогнат за разрешаването на проблема.

- Ако е стресирано в продължение на няколко дни, е по-добре да вземете детето си от лагера.

Колко дни може да продължи адаптацията

Тъжно момиченце. Снимка: Shutterstock

3-5 дни е нормата за по-малките деца (7-10 години). 1–3 дни – за по-големи деца (11+).

Ако седмица по-късно детето все още плаче и е в паника, това не е адаптация, а сигнал, че лагерът не е за него.

Съвет към родителите:

- Не обещавайте да го вземете веднага (освен ако ситуацията не е критична) - дайте му шанс да свикне.

- Не се обаждайте твърде често - това увеличава тревожността на детето.

- Доверявайте се, но проверявайте: ако се съмнявате, отидете лично да проверите.

- Ако решите да го вземете, не се самообвинявайте. По-добре е детето да е спокойно, отколкото травмирано.

Основното е, че всяко решение трябва да се взема не заради вашата тревожност, а като се ръководите от състоянието на детето.

Мона Василева