Как да насърчете детето да стане самостоятелно в 6 хода

Бързаме, оправяме сами, критикуваме – всяко нещо, с което се захване детето и не може да се справи така както ни се иска. Така потискаме интереса му и бавно убиваме всяка инициатива. После се чудим защо то не е самостоятелно и как да се справим с безразличието и ленността му.

Предлагаме ви да пробвате с шест ефективни метода, които ще помогнат на детето  да се научи на самостоятелност,  без са събудят неговата съпротива.

Всеки метод е подходящ за възрастта и не изисква прекомерни усилия от страна на родителите, обяснява пред Children Mail  Елвира Олман.
Започнете с малко и с най-простото.

Дайте право на избор

Момиченце си избира рокля. Снимка: Shutterstock

Независимостта започва с решения.
Оставете детето си да избира между две тениски, чифт чорапи, четки за зъби или два варианта за закуска. По този начин то се научава да разбира предпочитанията си и да поема отговорност за избора си.
Започнете само с два варианта. Ако са повече, ще му е трудно да избере, дори непосилно.
Постепенно увеличавайте броя на алтернативите. Когато свикне да прави избор за дребни неща, ще му е по-лесно да взема решения по по-сериозни въпроси.

Направете всичко достъпно и лесно 

Детето не може да бъде самостоятелно, ако всичките му вещи са недостъпни – качени на високи рафтове, в гардероб, който трудно се отваря.
Преосмислете пространството: поставете кукички за дрехи на нивото на очите, поставете четката му за зъби в ниска чаша и отделете нисък рафт в гардероба за вещите му. 
В достъпна среда то може самостоятелно да изважда и прибира своите вещи, без да чака помощ от възрастен.
Това е основен принцип на метода Монтесори: средата трябва да е подготвена за самостоятелните действия на детето.
Ниска закачалка за дрехи, подходящ за височината органайзер за обувки и комплект цветни кошници за играчки са полезни – те ще помогнат на хлапето да знае къде да прибере всяко нещо, след като е приключило игра.

Правете планове заедно

Децата се чувстват по-уверени, когато знаят какво предстои.
Направете заедно дневния му график: сутрешен тоалет, закуска, игри, разходка, обяд, дрямка.
За децата в предучилищна възраст, рисувайте.
Когато тръгне на училище, хлапето може само да прави план. Планирането развива отговорност и учи на управление на времето.

Превърнете задълженията в игра

Момченце си прибира играчките. Снимка: Shutterstock

Почистването на играчките, оправянето на леглото или поливането на растенията може да бъде скучно.
Постъпете хитро. Въведете състезателен елемент или елемент на разказване на истории: „Кой може да събере всички червените части на конструктора пръв?“ или „Хайде да се престорим, че сме екип от супергерои, спасяващи стаята от безпорядък.“

Играта ще стопи съпротивата и ще създаде положителна нагласа и към домашните задължения.
Деца на възраст 3-6 години са особено възприемчиви към подобни техники.
5- или 10-минутен пясъчен часовник може да помогне – той показва колко време остава до приключване на задачата за почистване, а комплект стикери за награди и календар с постижения – ще са добър стимул.

Нека задълженията са прости

Миене на чинии, подреждане на масата, бърсане на прах, хранене на домашния любимец – децата могат да се справят с тези задачи още от 4 - 5-годишна възраст. Разбира се, не перфектно.
Но целта не е да бъде идеално, а да изградим навик да помага и да се чувства полезено.
Постепенно увеличавайте сложността на задачите: първо детето подрежда чиниите, след това се учи да мие лъжици и накрая се включва в пълноценно почистване.
Не разделяйте домакинските задължения на „мъжки“ и „женски“ – всички умения са полезни.
Облечете на хлапето домакинска престилка или му вземете шапка на готвач - това ще го накара да се чувства като пълноценен помощник.

Не правете вместо него това, което може да направи

Основното правило за насърчаване на самостоятелността е строго: не се намесвайте, дори ако процесът е бавен  и с "дефекти".
Когато детето се научи да закопчава ризата си, го оставете да се мъчи пет минути. Сръчността е въпрос на практика.
Ако то иска само да си налива вода, поставете кана с малко течност в нея. Нищо, че ще я разлее, но ще се научи. Помощ е необходима само когато то очевидно се затруднява и само поиска подкрепа.
В останалите случаи го наблюдавайте и го хвалете.

Правила за стимулиране

1. Започнете с това, което интересува детето, а не с това, от което се нуждаете вие.

2. Поставете ясни граници: независимостта не означава, че всичко е позволено.

3. Бъдете последователни: ако позволите нещо днес, не го забранявайте утре без причина.

3. Увеличавайте постепенно отговорностите на детето с една или две нови задачи на всеки шест месеца.

4. Обсъдете последствията от техните решения: „Ако не си направиш раницата тази вечер, ще трябва утри да станеш 10 минути по-рано сутринта.“

5. Не го сравнявайте с други деца – всяко се развива със собствено темпо.

Мона Василева