Как да поставим граници на детето без насилие

Всяка форма на насилие над детето – било то физическо или морално, днес се осъжда. Неприемливо е да оказвате натиск върху него и дори да повишавате тон, според психолози.
Как тогава да го възпитавате, как да поставите правила и граници, а когато ги наруши, как да го накажете? Или може би да го оставим да прави каквото си иска?

Майка се кара на дъщеря си. Снимка: Shutterstock

Възможно и необходимо е да се поставят граници на позволеното, защото без тях детето няма да разбере кога е направило нещо лошо, съветва известната руска психоложка Людмила Петрановская .
В социалните си мрежи тя повдигна много болезнен за мнозина въпрос: как да отглеждаме дете в условията на съвременната етика, когато мъмренето и сплашването са забранени и се осъждат от обществото.

Всеки родител иска да е добър, да бъде приятел с детето си и да е мил. Не иска да пречупва неговата личност, да задушава творческия му потенциал или да следва предразсъдъците на обществото.
Съвременното поколение родители достатъчно е страдало в детството от вечните „не може“, „не трябва“, „неприлично е“, „полицаят ще те отведе“, „леличката ще ти се скара“.
И знаят, че подобни „забрани“ се са най-добрият възпитателен подход и оставят следи върху психиката на детето.

Ако обаче родителите не намерят начи и инструменти да наложат граници и да ограничат детето си, много бързо то ще им се качи на главата и тази всепозволеност ще им излезе през носа.
Детето ще стане капризно и неконтролируемо, няма да се съобразява с нищо, нито да разбира от „не“.

Как да сложим граница

Това е трудна задача да всеки.
За някои родители техниката „седни на стол в ъгъла“ работи. Други изпращат детето в другата стая, за да помисли върху постъпката си, трети залагат на „сериозен разговор“, или поставят допълнителни задачи като наказание.
Всеки метод може да работи, ако родителите са последователни, уверени в позицията си и не отстъпват, ако детето ревне или започне да се моли.

Когато са твърди, хлапето усеща и се подчинява. Това улеснява процеса на обучение.
Важна е системата. Ако хлапето направи нещо, което вие смятате и сте казали, че е недопустимо, ще трябва да изтърпи и наказанието – да седи само в тишина за няколко минути (или нещо друго, по преценка на родителя).

Това може да се постигне само, ако двамата родители рабоят в синхрон и в семейството има твърдо установени правила, когато никой от двамата не толерира лошото поведение. Ако обаче един от родителите е твъде мек, бори се с някакъв собствен вътрешен конфликт и непрекъснато изпитва колебания, задачата става много трудна. И успехът на който и да е възпитателен подход е обречен.

Мона Василева