Как да реагирате на злобни коментари в мрежата

И възрастните, и децата прекарват доста време в социалните мрежи. Ето защо през последните години кибертормозът става все по-актуален.
Коментарите под снимки в социалните мрежи са почти безкраен източник както на добро настроение, така и на негативизъм. Ситуация, в която тийнейджърът идва при родителите си разплакан заради обиди под снимки, не е необичайна.
Социалният психолог Елена Горинова разказва какво да правим в този случай.

Това, че детето идва при вас и иска помощ, вече е добър знак. Често децата крият емоциите си, както и оплакванията си, без да се обръщат към възрастните, дори в ситуация на тормоз. Най-често нежеланието да споделят проблеми е, уви, не независимостта, а недоверието или страхът от неодобрение.

За да избегнете потайността, която може да създаде големи проблеми и дори опасности, е необходимо да създадете безопасна среда у дома. Тоест среда, в която всеки член на семейството знае: не е страшно да се правят грешки, нормално е да се правят грешки, твоите близки винаги ще бъдат на твоя страна и никой няма да ти се кара.
 За да направите това, трябва да избягвате негативни оценки.

Примери за негативен сценарий

Как да не реагирате, ако дете се обърне към вас за помощ:

- Е, ти защо публикува това?

- Нямаше никаква нужда да се снимаш в този вид!

- От кога ти говоря да не влизаш в социалните мрежи!

Подобни реакции изглеждат естествени за възрастните, но детето е поставено в ситуация, в която външният свят е негативно настроен към него (оттук и коментарите), но вътрешният – домашният – свят също не е безопасна зона, зарази осъждането и оценките.

Тийнейджърът, който реши да сподели на родителите си за тормоз и обиди, идва с молба за подкрепа. Дори и да не я изразява на глас.
По-големите деца може дори да не се нуждаят от вас, за да решат проблема, но очакват вашето съчувствие.

Затова започнете с емпатия

Детето, което е поставено в ситуация, в която го нападат и критикуват и неговата личност е застрашена ( то е особено чувствително към външният вид) се нуждае от:

- чувство за сигурност (никой няма да ми навреди тук);

- подкрепа (те ме обичат, те ще ми помогнат);

- сигурност, че е оценено (оценен съм заради това, което съм, независимо какво казват другите).

Мона Василева