Как хитро да се справяме с тригодишния тиранин

Колики, газове, бодърстване през нощта, захранване с обща храна, приучване към гърне... Най-после всичко това е зад гърба ни и вашето бебе може не само да играе и да говори, но и да се сприятелява или да ви помага с нещо у дома.
Детето става самостоятелна личност, но и започва да осъзнава този факт. Този процес обаче е труден не само за него, но и за родителите му.

Дете прави бели. Снимка: Shutterstock
Така наречената „криза на 3-ата година“ може да започне малко по-рано – около втората година и да продължи по-дълго.

Хлапето вече осъзнава своето „Аз“, отделя се от възрастните, опитва се да налага собствените си желания и иска да бъде самостоятелно. В много случаи обаче все още се нуждае от помощ и подкрепа , което води до конфликт.
Най-очевидните признаци на такава криза са негативизмът (желанието да се направи всичко обратното, само защото искането идва от мама), инатът и своеволието („ Ще се справя сам”), деспотизмът (става „домашен тиранин” при това ревлив до истеричност), обезценяването (детето спира да цени нещата, които толкова много е обичало преди) и протестът („Не искам жълта чаша, макарони, тези обувки ...).

Като цяло, усещането е, че живеете в минно поле: конфликтите сякаш възникват от нищото, истерията с търкалянето по пода започва поради невъзможни искания от негова страна като „Искам точно сега по улицата да мине син трактор“ и дори да стене чудо, той пак ще ревне, защото всъщност искал тракторът да е жъл!

Това е част от „репертоара“ на 3-годишното, което преминава през наистина труден период. Но и родителите трябва да оцелеят.

Какви правила могат да спазват, за да се справят и да не полудеят?

Помислете за кучето

Запомнете: той е малък, вие сте възрастен. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но си струва поне да се опита.
В една от книгите за родители имаше следния съвет: погледнете кучката, около която скачат кученца и се опитват да си играят с нея, дърпат я за ушите, опашката, катерят се по гърба й, а тя лежи там, затваря очи и само понякога, ако малките прекалят, лае мързеливо. Наистина, не може да се сърдите, нито да се карате с кученца ... Вие сте възрастен. Същото е и с 3-годишното хлапе. То е още глупавичко, не може да му се сърдите сериозно.
В най-трудните моменти си представете, че сте куче. Поемете дълбоко въздух... и продължете да се занимавате с вашите  дела.

Не го направи от злоба

Дете маже с храна наоколо. Снимка: Shutterstock

Това е период, в който детето е програмирано да спори, да прави всичко на инат, да избухва и да отстоява мнението си, дори и в собствена вреда. Но то не го прави, за да ви ядоса, а защото преминава през необходим етап от развитието си. И на него му е трудно

Вие сте треньор, спаринг партньор

Оказва се, че кризата на негативизма не е просто изпитание за родителските нерви, с което изплащаме незнайни грехове. Това е времето, когато детето ви се учи да отстоява своето, да влиза в конфликти. А вие, като опитен треньор, можете да му помогнете да овладее различни стратегии за поведение в конфликт.
Вие не се биете с него, вие не сте противник – вие сте треньор, спаринг партньор. Невъзможно е да се научиш да играеш тенис сам.
Конфликтът също може да се научи само с партньор, който подсказва, помага, поема удар и сервира.
Съответно детето трябва да получава различни реакции при сблъсъци и конфликти, за да се научи да използва различни стратегии, а не да се учи да постига всичко с крясъци или истерии, пише книгата си „Тайната подкрепа: Привързаността в живота на едно дете“ психологът Людмила Петрановска

Поставете правила, но бъдете гъвкави

Има неща, които в никакъв случай не трябва да позволявате на детето си, колкото и яростно да ги иска. След като сте определили тези правила, обяснете на детето си какво никога не трябва да прави: да удря хора, да пресича пътя, без да държи ръката на възрастен, да пъха отвертката в контакта и т.н.

Не изпадайте в крайности

Някои конфликти могат да бъдат решени с измама - като обявите състезание кой ще събере играчките по-бързо от пода и ще ги сложи „да спят“ в кашоните или да вземе мечето, за да си измием зъбите.
Пробвайте и с „обратната“ стратегия като се възползвате от склонността му да отказва . „Не слагай тези ръкавици каквото и да се случи!“
Разсейвайте хлапето, шегувайте се.
Преди да забраните нещо, спирете и помислете: какво ще стане, ако детето прави каквото иска? Може би няма за какво да се тревожите? Тогава просто се предайте.

Всяка криза в живота на детето е изпитание за авторитета на родителите: дали ще оцелее или не. Ето защо основното правило е да пазите своя авторитет: ако родителят е обещал нещо, той непременно трябва да го изпълни.

Следва продължение:

По материяли на deti.mail.ru, Мона Василева