Опитайте се да не казвате това, дори ако е първото нещо, което ви идва на ум
Момче, което мисли. Снимка: Shutterstock
Уморени след работа, ядосани от съпруга, недоспали – родителите не винаги имат желание да спорят и на дълго да отговарят на малчугана, който пращи от енергия и ентусиазъм да задава въпроси.
И често мама и татко се чудят как да се отърват, по-бързо да приключат диалога, за да се посветят на своите дела. Те отговарят механично, със заучени фрази или по навик с това, което самите те се чували в детството си.
Много от тези фрази обаче нараняват и рушат самочувствието на детето. Те дори могат да откажат малчугана да пробва възможностите си.
Ето някои от тях.

Пълничко момиче с медал от балета. Снимка: Shutterstock
Избягвайте критика, подценяване на възможностите, осъдителни коментари. Използвайте всяка възможност да укрепите самочувствието на хлапето, съветват психолози.
За родителите обаче е много по-лесно да се фокусират върху недостатъците и слабостите .
Това произтича от желанието им да видят детето си, че е най-доброто във всичко. И, ако не виждат в него някакви изключителни способности, се опитват да го държит далеч от дейности, в които няма да „блесне“.
Ако са убедени, че няма перфектен слух, според тях няма смисъл да си губи времето с уроци по пияно или китара.
Пълничката фигура е сигнал, че дъщеря им няма да стане балерина.
Няма да запишат плахото и срамежливо дете в драматично студио.
Тези школи и занимания обаче не са само за гении и шампиони!
Ако детето се интересува и тези занимания му харесват, не го обезкуражавайте.
Дайте му шанс да изпробва способностите си отново и отново. Може и да ви изненада.
Казвайки това, вие, първо, признавате собственото си безсилие, и второ, налагате на детето си отговорност за вашето настроение и състояние в момента.
Малко вероятно е детето да е единствено виновно за вашата умора и раздразнителност – родителите обикновено губят самообладание по десетки причини: проблеми на работа, умора, семейни недоразумения, лошо здраве...
Ако се чувствате „на ръба“, не се преструвайте, че сте пълни с енергия и не започвайте шумни игри с детето.
По-добре е да го изпратите при баба за ден-два и да си дадете почивка, отколкото да слагате маска, да се сдържате до последния момент и накрая да експлодирате.
По-добре кажете честно: „Имах тежък ден, трябва да си почина. Можеш ли да си играеш тихо в стаята си? А по-късно ще пием какао и ще прочетем едно приказка.“

Момче, което е нещастно. Снимка: Shutterstock
Трудно е да задоволим детското любопитство. Особено в една възраст, когато всяка трета дума е: Защо? И трябва да си признаем: не детето е твърде малко, за да разбере, а ние самите се отегчаваме да обясняваме или просто не знаем отговора на даден въпрос.
Фрази като „още си малък“, „скоро ще пораснеш и ще разбереш“ и други подобни често се използват от възрастните, които са заети или отегчени да отговарят на детето.
Ако то чува този отговор редовно, след известно време наистина ще спре да досажда на родителите си с въпроси. Подобно отношение може да го обезкуражи да се интересува по определена тема. А това от своя страна ще ограничи възможностите му да научи нещо ново.
Ако не знаете отговора на даден въпрос, трябва да бъдете честни с детето си. Обещайте, че ще намерите отговора заедно в книги или онлайн – и след това не забравяйте да спазите обещанието си.
По-добре кажете: „Значи, интересуваш се от космоса? Чудесно! Зададе труден въпрос. Ще ми бъде трудно да отговоря без подготовка. Хайде да попитаме татко довечера. Или може би можем да проверим в интернет.“
За разлика от хумора, сарказмът е много опасна родителска техника, главно защото разрушава добрите взаимоотношения и издига бариери. Детето може да не изглежда обидено, но това не означава, че язвителната забележка не го е наранила.
Хлапетата са склонни да приемат буквално значението на казаното. Фразата: „Стаята ти е в кочина!“ или „Ти си напълно безмозъчен!“ може сериозно да го обиди.
По-големите, с които се отнасяме с подобен сарказъм, стават затворени, тревожни и несигурни. По същия модел те може да започнат да се подиграват и да дразнят връстниците си, като прекарват часове в планиране на отмъщение.
Сарказмът и злонамерените подигравки са също така разрушителни както и другите форми на агресия.
Така че не говорете с детето по този начин. То ще оцени този жест на добра воля, когато стане тийнейджър.
По материали на Parents, Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари