Как вашият мълчаливец да стане бъбривко

В началото на третата година детето има в речника си запас от 200-300 думи. В този период започва интензивното усвояване на граматическата структура на езика. Постепенно то започва да свързва думите в прости изречения, използва съюзи, предлози и наречия.

Срокът и скоростта, с които то овладява новите знания, е различен.
До две години пасивната реч обикновено превъзхожда активната. При някой деца този етап е по-тегав и продължителен.
Детето може да каже само няколко думи, но ако разбира всико, което му говорите, с интерес слуша и е активно в игрите си, то речевото му развитие е нормално и няма повод за тревога.
Проходът към активната реч при тези деца става внезапно, като „взрив“ и за кратко време от мълчаливец то става бъбривко.

Какво влияе на процеса

На първо място това е близкият емоционален контакт с възрастните.
Речта е начин и средство за общуване. За да проговори, детето трябва да изпитва нужда да общува с околните. И тази нужда се формира още в ранно деството.
То трябва да слуша и да чува жива реч (на телевизора).
Включвайте го в разговорите, обръщайте се директно към него, четете му приказки, заедно слушайте и пейте песнички, четете му стихчета и скороговорки.

Детето първоначално възприема отделните думи и се запознава с фонемиката на езика. А за да се случи това, слухът играе важна роля.

Ако родителите използват „бебешки език“

Това може да е причина за забавяне на проговарянето.
Не е нужно родителите да заменят думите с такива, които малкото дете използва, за да го улеснят.
Ако то не може да произнесе правилно дадена дума, родителите са тези, които трябва да му дадат пример и да я кажат правилно.
Още едно важно условие детето да проговори по своя инициатива е да има нужда от нещо, от предмет, който да назове с дума.
Не е добра идея, когато то сочи с пръст, вие да бързате за му дадете или да кажете вместо него, това, което иска.

Създайте ситуация на „неразбиране“

Питайте го: „Какво да ти дам? Куклата? Не те разбирам. Какво да е?“
Така ще стимулирате нуждата да каже нещо, за да влезе в диалог с вас.

Как конкретно да го насърчите:

- Разглеждайте заедно играчките с емоционално описание и действия с тях: „Каква мишка! Сива, пухкава, голяма. Лапите ѝ са меки, а нослето – черно. Туп-туп – ето мишката тръгна. Бам! Падна. Мишко, как си? Падна ли?"

- Четете му книжки със стихчета за деца и приказки. Децата обичат да слушат едно и също и бързо запомнят текста. След това обикновено искат да кажат края на стихчето, което са запомнили – особено, ако мама се забави да го прочете. Предизвиквайте го.

- Разглеждайте заедно картинки. Нека на тях има един предмет с едри очертания както и такива с дребни детайли. Говорете и разказвайте какво се вижда на картинката.

- Играйте игри с действия, които му показвате. Например: "Мием ръчички. Едната мие другата, а пък двете – лицето“

- Много е важно да упражнявате фината моторика на ръцете, която е пряко свързана с речта. Полезни са игри с рисуване, пластилин, пясък, грис, редене на кубчета.

Кристина Кисленко, психолог