Можем да обясним деликатно, без да навлизаме в подробности
Родители, които спорят. Снимка: Shutterstock
Добре е винаги да сме честни с детето и да отговаряме на неговите въпроси, без да спестяваме истината.
В първата част на материала стана дума какво родителите не бива да крият от детето.
Сега продължаваме с това, което е добре да премълчат.
Има информация, която е добре да бъде „филтрирана“ - например подробности за нещо, което малчуганът още не може да разбере, твърди френският психоаналитик Жерар Северин, автор на „Papa, maman, dites-moi pour de vrai "
Границите на истината
Какво не бива да казвате на детето

Момиченце, което чака отговор. Снимка: Shutterstock
На практика няма теми табу, когато говорите с детето.
Информацията, която споделяте, трябва да е подходяща за възрастта му и без излишни подробности. Понякога обаче начинът, по който представяте информацията, и дори фразите, които избирате в разговора, могат да бъдат напълно неподходящи.
Въпреки че едно дете трябва да знае за раздялата на родителите си, няма смисъл да му казвате защо са се развели. Само си представете как ще се почувства то, ако му разкажете истината за изневярата на баща му, дори вече да е на 16 години и да разбира отлично какво означава „любовница“.
„Може да кажете: Да, виждаш ли, сега се караме, аз и татко, ядосани сме – както правиш, когато се караш с приятелите си. Трудно е да се обясни, но не бива да се тревожиш.“
Но майката не бива да казва и да обяснява: „Плача, защото баща ти предпочита да прекарва време с приятелите си, вместо да се прибира у дома, защото не ме обича, защото ми казва неща, които не заслужавам."
Това е нещо, които е по-добре то да не знае и да не чува от вас.
Ако проблемите с шефа или временните ви финансови затруднения не засягат детето, няма смисъл да споделяте подробностите.
Нашите тревоги и разочарования, нашето недоволство и кризи на средната възраст не бива да се пренасят в семейството. Това е причина да потърсите помощ и консултация с психолог.
Ако временните финансови затруднения не засягат детето – все още можете да плащате за извънкласните му дейности и да поддържате предишния му начин на живот – тогава защо да споделяте проблемите си с него? Това със сигурност ще го разтревожи.
Важно е да говорим с децата. Но е също толкова важно те да са готови да чуят това, което имаме да им кажем.

Майка обяснява на дъщеря си от къде идват бебетата. Снимка: Shutterstock
Когато родителити обясняват откъде идват бебетата, с готовност разказват историята за „малкото семенце“, което татко е засадил в корема на мама...
Ако обаче самите вие се чувствате неловко по време на разговора и не знаете какво да кажете, не се опитвайте да отговаряте на неудобни въпроси.
Вместо това, вземете дълбоко въздух, направете пауза и кажеже „Виж , не знам какво да ти кажа в момента, но ще помисля за това и ще го обсъдим по-късно.“
Определено не е добра идея детето да знае, че майка му е направила аборт или спонтанен аборт. Не разказвайте това на детето.
Ако се налага майката да остане в болница, може да му обясни, че то ще прекара една седмица с баба си и дядо си, но мама скоро ще се върне и, че тя много го обича.
Думите наистина са необходими, но те не могат да направят чудеса.
Най-важното за едно дете е мама и татко да са готови да го изслушат и да му помогнат, когато е тъжно и се нуждае да сподели.
Нека това ръководи преценката дали да кажете и какво точно на детето си.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари