Защо не винаги родителската намеса и помощ води до успех
Майка и дъщеря учат заедно. Снимка: Shutterstock
Много родители водени от най-добри намерения непрекъснато повтарят: „Не можеш да вдигнеш това, тежко е, остави ме да ти помогна.“ „Не можеш да се справиш, още си малък, нека ти помогна, ” и т.н.
Рано или късно обаче те ще открият негативните последици подобна намеса, обяснява семейният психолог Анастасия Тихомирова.
Всичко започва с това, че родителите поставят летвата твърде високо за детето си. То трябва да носи само добри оценки, винаги да бъде първо в състезания, да ходи на английски, пияно, балет ... Да бъде за пример за другите си съученици.
От една страна е добре да мотивирате хлапето да успее, но от друга страна няма смисъл да изисквате от него 100% успех. Не е разумно и да сте непрекъснато над главата му, нито да вършите цялата работа вместо него.
Вашата помощ може да бъде полезна само в изключителни случаи.
Ето няколко примера.
Майка поздравява детето за успеха. Снимка: Shutterstock
– когато трябва да му обясните нещо, което не разбира. Да му помогнете да намери нужната информация, да го насочите, но в никакъв случай не вършете работата вместо него;
– вашата помощ е необходима, ако задачата изисква да направите нещо, с което детето не може да се справи самостоятелно (например за тържеството трябва да занесе баница, но е още малко и не може да включи газовата фурна и миксера );
– понякога задачите показват, че трябва да бъдат изпълнени с помощта на родителите (например събиране на хербарий: едва ли ще оставите 7-годишно дете да отиде само в парка).
Във всички останали случаи не трябва да помагате с домашните. В противен случай ще се сблъскате с доста проблеми.
В един момент детето осъзнава, че не е нужно да полага много усилия в подготовката на задачите, ако мама или татко са винаги там, готови да се притекат на помощ и да направят всичко вместо него.
И колкото повече родителите помагат, толкова повече то разчита и свиква с това. В един момент те започват да предявяват претенции да бъде по-самостоятелно и отговорно, без да осъзнават, че това е тяхна вина.
Постоянната помощ от страна на възрастните създава усещане за някаква сигурност у детето и убива желанието му да се стреми към нещо и да постига нови резултати.
За да постигне определени цели, детето трябва да преодолее трудностите, да работи върху себе си. Но когато тези трудности се решават „сами по себе си“ отново и отново благодарение на грижовните родители, хлапето не се стреми да подобри академичното си представяне.
Когато родителите натискат детето и искат то да носи само отлични оценки, то може да развие „комплекса на отличника“. То ще се страхува да не направи грешка и съответно ще се страхува да пробва нещо ново, което в началото може да го затрудни. Ще се страхува да не сбърка. Но, когато не прави грешки и избягва да пробва силите си, а това ограничава развитието му.
Често родителската помощ има отрицателно въздействие поради факта, че когато помагат при подготовка на домашните, самите родители не винаги са достатъчно компетентни. Така детето възприема техните грешки или грешен подход в решаването на задачите, но няма особена възможност да ги коригира - авторитетът на родителите най-често е непоклатим.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари