Момичето налита на бой

Между децата често възникват конфликти. И момичетата, и момчетата налитат на бой.
Родителите веднага се разделят на лагери.
Някои казват: „Не бива да отвръщаш на удара, не можеш да нараняваш момичетата.“
Други настояват: „Твоя е вината, защо я провокира?“
Трети са готови да се нахвърлят върху този, който атакува детето им.
Какво е правилното поведение, коментира психолог. 

Агресията не зависи от пола

Агресивно момиче. Снимка: Shutterstock

Избройте наум всички фрази, свързани с агресията на момичетата и момчетата, и ги оценете обективно, без да се съобразявате с пола:

1. „Не можеш да тормозиш момиче! То трябва да бъде защитавано и пазено.“ (Какво ще стане, ако тя тормози момчето? Момчето няма ли нужда от защита?)

2. „Момчето трябва да отстъпи!“ (Но какво ще стане, ако едно момче има нужда от нещо повече?)

3. „Защо плачеш? Ти си мъж!“ (Принуждаваме детето да потиска емоциите си.)

4. „Как може да се биеш? Ти си момиче!“ (Какво ще сане, ако трябва да се защити? Това означава ли, че момчетата могат да решат всички проблеми, като се бият?)

5. „Не нападай пръв, но ако те ударят, отвърни на удара!“ (Какво ще стане, ако опонентът ти е по-силен? Тук няма значение дали пострадалият е момче или момиче.)

6.„Ако те тормози, това означава, че те харесва“ (Наистина ли така трябва да проявяваш обич?)

Ако обаче става въпрос за собственото ви дете, упреците се променят. Появяват се уточнения и изключения.
Защо тогава са ни необходими тези абстрактни идеи? Изглежда, че те не носят никаква полза, а само вредят.

Момиче, което плаче. Снимка: Shutterstock

Агресивното поведение на децата не е свързано с пола, а с нивото на развитие на емоционалните и комуникативни умения, стреса, особеностите на нервната система и околната среда.
Момичетата могат да бъдат също толкова импулсивни и физически агресивни, колкото и момчетата.
Момчетата могат да бъдат спокойни и дипломатични, като момичетата.
Всички са различни.
Но разликата често е в това как ние реагираме на агресията.
Когато момчето се сбие, това често се приема като норма: „Те са момчета, какво очакваш?“, а момиче, което отвръща на удара, по-често се приема, че нарушава традиционните ценности. Това създава допълнителен стрес за децата: те не само преживяват конфликт, но и чувстват, че поведението им е „грешно“.

Нещо повече, забраната да се защитава, може да направи детето буквално беззащитно, а принуждаването „да отвърне на удара“ - да доведе до неоправдана агресия в ситуации, които могат да се разрешат, без да се употребява сила.
И това важи както за момчетата, така и за момичетата.
Хората, които имат умения да решават конфликти и имат емоционална подкрепа от възрастни, рядко налитат на бой. А полът е напълно без значение. 

Как трябва да реагират родителите

Не се паникьосвайте и не бързайте да се намесвате в конфликта.
Нека бъдем честни: когато детето ви получи няраняване е „къде е този негодник, който се те нарани“. И тази мисъл е напълно нормална. Ние обичаме децата си и искаме да ги защитим. Но основната идея тук е дали да прехвърлите емоциите си върху детето. Вашият гняв, страх и негодувание са вашите чувства. Така че, колкото и да искате да избягате, да си отмъстите и да решите проблема, първо си поемете дъх, изслушайте и поговорете с него за случилото се. В противен случай рискувате да излеете стреса си върху детето и да го настроите по грешен начин - или твърде войнствено, или, напротив, да му забраните да се защитава.
Освен това, помислете сами колко непоследователно се държи родителят, който първо подстрекава: „Какво, не се справи ли?! Може ли да се останиш да те бият?!“ - и след това забранява разрешаването на конфликти по този начин.
Какви ценности формира това?

Какво да кажете, ако имате син

Кажете на сина си същото, което бихте казали на дъщеря си: „Никой няма право да те удря, независимо от пола. Можеш да се защитиш, но пропорционално – няма нужда да използваш цялата си сила срещу някой, който е физически по-слаб.
Първо, се опитай да я спреш с думи, отдалечи се, извикай някой възрастен.
Ако продължи да атакува и няма къде да отидеш, се защити, но с минималната необходима сила."

Не казвайте на сина си, че „мъжете не удрят жени“. Този принцип важи за взаимоотношенията между възрастни, а не за конфликтите между деца.
Детето има право на защита от всеки агресор.
Обяснете разликата във физическата сила: това, което за него е лек тласък, може да бъде сериозен удар за момиче. Научете го да оценява ситуацията и да избира адекватен отговор, а не да действа по шаблон.

 Какво да кажете, ако имате дъщеря

Момичета си скубят косите. Снимка: Shutterstock

Не се паникьосвайте и не я засрамвайте с фрази като: „Момичетата не се държат така.“
Като цяло, опитайте се да изоставите този „черно-бял свят“, пълен с приятни, но напълно безполезни стереотипи.
Агресията при момичетата е същият сигнал, както при момчетата: детето няма инструменти да изрази нуждите си или е стресирано.

Първо, разберете причините: може би дъщеря ви защитава по-слаб приятел? Копира ли поведението и модела на някой друг? Не може ли да привлече внимание по друг начин? Под натиск ли е да „бъде силна“?

Говорете, без да атакувате. Не подценявайте ситуацията, предлагайте й подкрепа (това е вашата дъщеря, независимо как се държи), но веднага изразете отношението си към действието (не към детето) и предложете да потърсите алтернативи.

„Виждам колко си разстроена и искам да разбера какво се е случило. Ти си най-важният човек на света за мен, но не можеш да удряш хора - това е болезнено и опасно. Както за теб, така и за хората. В нашето семейство не правим това. Кажи ми какво те разстрои толкова много? Гневът може да бъде много силно чувство. Но нека обсъдим всичко и да разберем заедно дали е било възможно да се справим по различен начин?“

Запомнете три важни правила:

1. Боят не е начин за разрешаване на конфликт, нито от страна на момче, нито от страна на момиче. Ако е възможно, трябва да потърсите други начини за решаване на проблема. Самозащитата е приемлива, но дори и тук трябва реалистично да оцените силните си страни и силните страни на опонента си. Детето все още няма такива умения.

2. Научете сина си да говори за агресията срещу него, а не да търпи мълчаливо („Ти си мъж!“). Може би по този начин ще можете да спрете епизодите на тормоз, които са далеч от баналната причина „не е споделил с мен“.

3. Ако учител не приема достатъчно сериозно факта, че децата се бият пред него, имате право да защитите правата на детето и да не казвате на сина си: „Бъди търпелив, тя е момиче“. В същото време не бива да го подстрекавате: „Ако те удари, удари и ти!“

Мона Василева