Подгответе детето за първи клас, без да го плашите

Предстои ви да изпратите детето за първи път на училище. Това е стрес не само за него, но и за родителите. И в желанието си да го подготвят за промяната, те често го плашат.
Какво да кажем и, какво е по-добре да не обсъждаме, разказва психоложката и писател На талия Ремиш. 

“ Единственото нещо, което според мен трябва да се вземе предвид по време на адаптацията към училище, е психологическото състояние на детето. Не е важно колко букви знае и може ли да чете на срички“, съветва тя.

Дори дете с висок коефициент на интелигентност може да изпита паника при перспективата да ходи на училище. Освен това непрекъснатото напомняне от страна на родителите, че отива за да учи, да натрупа знания и затова ще получава оценки, носи стрес.
Безгрижното време внезапно е свършило и върху него се стоварват очакванията, че „вече е станало възрастен“.
То обаче не може да си обясни какво е "възрастен"? Като татко и мама? Изглежда не. Какво тогава?, пита се то.

Дете, което с усмивка отива на училище. Снимка: Shutterstock

Хлапето получава информация от всички страни. И всичко, което тя обещава, е, че животът му никога повече няма да бъде същият. А какво ще бъде занапред  -  не е ясно. И тук си струва да си припомним теорията за промяната, според която приемането на ситуацията става само след като човек премине през всички предишни етапи: отричане, гняв, пазарене и депресия.
Сега си представете, че детето вече очаква, че животът е на път да се промени коренно, а вие го плашите с неясна перспектива: трупане на знания, правилно поведение, самостоятелност ... и много други неща, за които всеки наоколо му разказва.

Нека нещо в живота му остане нещо стабилно

Семейсктвото като опора. Системата е еднаква за всички, а вие имате само едно дете. Най-доброто и най-специалното.
Това означава, че трябва да действате, поне в рамките на семейството, както сте действали преди. Нека поне нещо в живота му остане стабилно.

Кажете му какво някога на вас ви е харесвало в училище. С кого сте били е приятели и какви приятни моменти сте имали?
Колко интересна е била първата ви учителка и колко много сте научили от нея. И на колко рождени дни ще може да отиде!

Четете заедно книги за училище. Книгите предават добре атмосферата. Темите, които засягат, могат веднага да бъдат обсъдени с детето.

Да му е интересно. Подчертайте, че е най-важно е да му е интересно и забавно в училище. Обяснете, че в началото може да е малко странно, защото всичко ще бъде ново. Но с времето той ще намери нови приятели и нови хобита.

Направете го по-леко. Имайте предвид, че сега му е трудно. Нови емоции, нови хора.
Първият месец след училище децата се държат изключително лошо. Те са принудени да се сдържат в клас с новите учители и съученици, така че у дома всички сдържани емоции преливат. Не ги натискайте, а се опитайте да говорите за тях. Нека детето ги изрече. Помогнете му някак да ги изживее. В такива разговори можете да научите много и за това как се чувства то в училище и какво се случва с него там.

Говорете не за това какво е научил, а за това какви деца са около него. С кого седи на чина? С кого си играе през почивката? Има ли някой, който харесва особено? Кой го обижда? Плаче ли в училище? Какво е било особено забавно?

Питайте и мълчете. Детето често не може да възстанови хронологията на деня, така че въпросът „какво се случи в училище?“ може да отговори "не знам". Помогнете му да запомни и да сподели със семейството си.
Когато му зададете въпрос, се опитайте да изслушате отговора му, вместо да правите препоръки или преценки.

„Слушай“, колкото и да е странно, просто означава да мълчи, да се съгласява.
Задавайте насочващи въпроси. Така можете да научите много интересни неща за живота му, когато вас ви няма, за неговите мисли и страхове.

Прилежна ученичка. Снимка: Shutterstock

Най-неприятното, което може да се случи, е обидното поведение на децата около него.
Гледайте  с детето си анимационен филм на тази тема и обсъдете какво да прави, ако някой го обиди. Дори само фактът, че то може да дойде при вас с такива разговори, изгражда психологическа защита.
Ако детето каже, че му е скучно, не го натискайте с фразите: „Е, какво можем да направим сега... На всички им е скучно.“
Така само обезценявате емоциите му. По-добре го гушнете и му кажете, че много ви е липсвал и през деня.
Не е страшно да признаете емоциите на детето си. Това не означава, че ще го притесните. Напротив. Това само му дава усещане за приемане и разбиране.

Планирайте предварително

- Планирайте срещи с приятели от училище. Можете да поканите някого у дома си след училище или детето да отиде на гости.
Първо, струва си да опознаете родителите и да обсъдите как да накарате децата си да се опознаят по-добре.

- Опитайте се да направите всичко предварително. Това е необходимо, за да има време детето да се адаптира към ритъма. Говорете му: „Сега си мием зъбите, а сега се обличаме. Пътуването до училище е 10 минути, което означава, че тръгваме след 20. За всеки случай."
Първите дни винаги са непредвидими.

- Вечерта се придържайте към един алгоритъм. Детето трябва да свикне със системата и да я приеме. Всякакви неочаквани промени ще повлияят на реакциите му и ще направят живота по-труден – за него и за вас.

- Измислете забавен ритуал за сбогуване. Някакви движения с ръце, които са трудни за изпълнение. Подскоци, поклон, танцови стъпки ...

- За да работи всичко по-горе, помнете силата на невербалната комуникация. Ако вие сами изпращате детето си на училище със сълзи на очи, няма смисъл да очаквате радост от него. Ако говорите за ученическите си години с въздишка, детето ви също ще гледа на това като на допълнителна тежест.

Усмивката и положителното отношение на родителите правят чудеса.

Мона Василева