Проф. Литвиненко: Диагнозата „забавено развитие“ не бива да се поставя прибързано

Една от стряскащите ранни диагнози на детето е "нарушения от аутистичния спектър". Съмнения се появяват, ако то не проговори на 2 или, ако речникът му остане твърде беден на 3-4 години. Тогава, силно притеснени, родителите ровят в интернет и се изправят пред въпроса:наистина ли говорното му развитие се бави, да изчакат ли още поне година и най-вече при какъв специалист да го заведат за консултация. 
С тези въпроси се обърнахме към невролога проф. д-р Иван Литвиненко, който бе лектор на XXII Национална среща на фондация „Мост“ с основна тема: „Профилактика, скриниг и лечение: на фокус“.

Проф. д-р Литвиненко е невролог, специалист по ранно детско развитие с 30 години опит в областта. Той е един от водещите специалисти по детска неврология в страната и югоизточна Европа.

Проф. Иван Литвиненко пред аудиторията на XXII Национална среща на фондация „Мост“

Проф. Литвиненко, защо говорът се използва като мярка за развитието на детето. На 2 години в речника му трябва за има 150 - 300 думи. На 3, на 4 години ... и ако това не стане, родителите изпадат в паника. Най-често мислят за нарушения от аутистичния спектър. Това повод за тревога ли е?

Формалните неща не ме интересуват. В цял свят е така – има таблици, по които децата се оценяват. Имам племенници в Белгия, които бяха определили като аутисти и щяха да ги оставят да повторят последната група в детската градина и да не ги запишат в първи клас. Голяма борба беше. Търсихме други специалисти. Минаха на нова оценка и сега са прекрасни и успешни ученици. Говорят 2 езика. Аз фламандски едва ли ще науча, защото не ми се отдава. Като специалист, невролог с 30 годишна практика, бях потресен, че им поставят такава диагноза.

Когато има проблем, а родителите изчакат детето да навърши 3-4 години и тогава потърсят специалист, им казват, защо толкова късно идвате за консултация. Кога трябва да се търси помощ?

Търсенето на специалист възможно най-рано, не е грешка. Дори и на детето нищо да му няма.
Ако не проговаря до 2-ата година и началото на 3-ата година е по-добре е да потърси специалист. Аз казвам така: „Детето ще проговори, но за ваше спокойствие, се свържете и започнете работа с логопед. Това няма да навреди."
Друг е въпросът, че много логопеди не искат да се занимават с такива деца и с деца с говорни дефекти и казват: Рано ви е, елата след година-две.
Един логопед, който си знае работата, дори с увредени деца може да започне работа от кърмаческа възраст. Първо за артикулация, после да ги стимулира да говорят.  Ще намери и подхода и начина.
Добрият логопед ще обучи и родителите, защото той работи час-два няколко пъти в седмицата. Но е добре родителите да знаят, да бъдат научени как да стимулират детето си , а да не седят пасивни и да чакат психологът или логопедът да свърши всичко.
За да се установи дали детето изостава в говорното развитие трябва то да се наблюдава внимателно.
От какво зависи човешкият говор. Има 3 елемента.
На първо място е добре да разберем дали детето чува. Ако има някакво съмнение, трябва да се заведе на изследване. То не изисква участие на детето. Аудиологът изследва слуховите стволови предизвикани потенциали - отчита при слухово дразнене какво достига до кората на мозъка. Така изключваме един от рисковете – детето чува.

Може то да чува, но да не разбере какво се иска от него. Това е част от общо умствено изоставане. Важно е да се разграничи дали осъзнава или не човешката реч.
Проговарянето е изричане на осмислени думи, а не механично повтаряне не срички и думи. Когато детето иска да извика майка си, да каже „Мамо! Когато таткото излезе от стаята, да вика : „тати“. Проговарянето е изричане на осмислени думи.
За да установим това, трябва да го наблюдаваме. Да даваме команда, която да очакваме да изпълни. За това не са нужни някакви специални методи, изследвания и инструменти. Иска малко повече разговори с родителите и наблюдения на детето.
Ако и това е на лице, остава последното.
Дали детето артикулира. Защото има много причини артикулацията да е затруднена. Ако то може да артикулира, дори и една проста дума – аз повече няма да се занимавам с това дете, защото за мен това дете ще проговори.

Често вниманието на детето е трудно да се прикове и задържи по-дълго, за да извърши докрай задачата?

Това е друг проблем. Понякога точно това липсва на детето – възможност да се концентрира. При децата възможността да се прикове вниманието наистина се случва за по-кратко. Тук въпросът е и на контакт, и на подход. Има и медицински причини - става дума за дефиицт на внимание. Иска си търпение и време. Това е характер.

Има ли начин инстументално, с някакво изследване да се докаже, че детето изостава в развитието си?

За съжаление единственият инструмент е оценката на психолога . Пак ще повторя – това е много е субективно. И ако аз не съм съгласен с неговото заключение, продължавам на настоявам или искам друг специалист да направи оценка. Винаги се интересувам как е направил оценката. Имахме една колежка, която никога от една оценка не даваше заключение за развитието на детето. Това е много важно. Тя го преглеждаше веднъж, втори път ... и ако се наложи дори трети път. Еднократната оценка е крайно субективна.

Защо обвиняват екраните – телевизор, тоблет, телефон, за всички злини в развитието на малките деца.

Екраните наистина са враг. Това е пасивно действие. Няма интеракция, няма никакво взаимодействие. Как детето да се научи, как да знае, че на въпроса, трябва да се отговори. То повтаря като папагал това, което е чуло от екрана. Да не говорим, че дългото стоене пред екрана също е много вредно. За всяко едно дете. Затова има и лимити, в които може да гледа, и те са определени за всяка една възраст.

Веселина Мончева