Синдромът - идеални родители

Всеки иска да бъде добър родител. Затова чете книги за възпитанието, търси съвети от психолози в социалните мрежи и искрено се стреми да даде на децата си „най-доброто“.
Но в това благородно преследване на съвършенство често губим от поглед най-важното – обикновената човешка топлина, съчувствие, отзивчивост, които са по-ценни от всичко.

Да бъдеш родител днес е все едно да си поставен на отговорна позиция без място за грешки и компромиси.
Страхуваме се да не сгрешим, да кажем нещо нередно или да повторим грешките на родителите си.

В този постоянен стрес е лесно да забравим, че детето не усеща нашата „правота“, а нашето състояние на ума, напрежение и стрес.
И ако сме тревожни и осъдителни вътрешно, децата, като чувствителни радари, го улавят.
Клиничният психолог Евгени Орлов   говори  на тази тема.

Семейството и неговия „възпитателен проект“

Родители се радват на успеха на детето си. Снимка: Shutterstock

Съвременните майки и татковци често подхождат към детето като към амбициозен проект: целта е да се отгледа гений, стъпките са ясно: възможно най-много извънкласни дейности и „развиващи“ занимания.
Животът се превръща в безкраен тест: „Насърчавам ли го достатъчноно?“, „Реагирам ли по правилния начин, когато се провали?“
В този вътрешен монолог не се обръщаме към детето, а към себе си и към въображаемото жури.
Децата не се чувстват обичани, когато играем роля безупречно. Но наистина чувстват любов, когато просто сме там – уморени, несъвършени, но живи и винаги до тях за подкрепа.

Какво наистина чувства детето

Представете си какво е да живееш до някой, който постоянно се страхува да не допусне грешка.
Дори и да мълчим за страховете си, детето получава посланието: „Светът е опасен, всяка грешка е бедствие, истинска трагедия.“
Ето защо някои деца стават тревожни перфекционисти: ужасяват се да донесат вкъщи тройка, не смеят да пробват нови неща, за да не се провалят или случайно да не се окажат неподготвени, и постоянно се оглеждат: „Мамо, направих ли го правилно?“ Те мислят, че любовта трябва да се заслужи чрез перфектно поведение и отлични оценкаи.

Други деца се изнервят и напрягат след толкова много „трябва“, „длъжен си“. Те започват да се бунтуват, опитвайки се по някакъв начин да защитят правото си на игри и безгрижно детство.
Избухванията и протестите им не са проява на „лош характер“, а по-скоро вик: „Вижте истинското ми аз, а не постиженията ми!“

„Достатъчно добра“ майка

Майка прегръща сина си. Снимка: Shutterstock

Психоаналитикът Доналд Уиникот даде важната формула за „достатъчно добрата майка“. Не става въпрос за занижени критерии и некачествено родителство, а за правото да бъдеш човек.
Такъв родител понякога прави грешки, уморява се и се ядосва, но също така знае как да приласкае детето след кавга и заедно да намерят решение. 
Подобно преживяване за хлапето е безценен дар. То вижда, че връзките не се разпадат с една грешна дума, че светът не се срива, ако мама е уморена и не иска да играе, че татко може да е ядосан, но час по-късно пак ще ги прегърне. Така се раждат доверието в живота и вътрешната устойчивост.

Детето не се нуждае от перфектен гуру с книга в ръка. То се нуждае от възрастен, който може да каже: „Извинявай, крещях ти, защото бях много уморен. Обичам те, дори когато съм ядосан.“
В такива моменти между вас се ражда не просто връзка, а истинска интимност.

Как да разберете дали сте заседнали в капана на съвършенството

Вслушайте се в себе си.
Ако мисли като „Аз съм лоша майка“ или „Аз съм безполезен баща“ се появяват твърде често, това е предупредителен знак.
Ако сравнявате семейството си с „редактирани“, тварде „розови“ снимки от социалните мрежи, това е капан.

Ако се чувствате виновни за всеки момент изблик на гняв, изисквате твърде много от себе си.

Това е сигнал, че летвата, която сте си поставили, е ненужно висока. Време е да слезете на земята.

От какво се нуждае детето, за да бъде щастливо

Забравете за развиващите дейности и модерните методи.
Детето се нуждае само от:

1. Да усеща, че сте там, че ще сте до него, дори да сте ядосани или тъжни.

3. Да вярва, че виждате истинските му емоции и се опитвате да ги разбирате.

4. Да вижда, че правите собствени грешки и се опитвате да ги поправите, за да дадете най-доборото от себе си.

5. Да има до себе си жив, усмихнат (дори и уморен) човек, а не перфектен механизъм за постигане на „правилни реакции“.

Няколко стъпки към истинското ви аз

Вместо да изисквате съвършенство от себе си, опитайте се просто да бъдете този, който се уморява, ядосва, радва, прави грешки и ги поправя.
Ако се чувствате стресирани, позволете си почивка, не за да прочетете още сто съвета, а просто да дишате.
Прегърнете детето си, говорете за нищо, легнете на дивана „за нищо“. Понякога това лекува душата – както вашата, така и на детето – по-добре от всяка развиваща дейност.

И помнете: децата не се нуждаят от перфектни родители. Те се нуждаят истински, уязвими, любящи и способни да поискат прошка приятели.
Най-ценният дар, който можем да дадем на детето, е да му позволим (и на себе си) да бъде несъвършено. В крайна сметка истинската любов е възможна само между живи хора, а не между перфектните.
Мона Василева