Синдромът на Карлсон: среща с въображаемия приятел на хлапето

Рано или късно почти всички родители се сблъскват със ситуация, когато синът или дъщеря им започват да общуват с играчка или дори да си говорят с празното пространство. И сериозно доказват, че водят не монолог, а диалог.

Дете, което говори с невидим приятел. Снимка: Shutterstock

Психолозите дори измислиха име за това явление: синдром на Карлсон. Няма защо да се страхувате, това не е раздвоение на личността, не са първите признаци на психично заболяване, а временно състояние – етап в развитието на въображението.

Хлапето живее в прекрасен свят, където динозаврите могат да говорят, а най-добрият, леко закръглен „умен, красив и скромен“ приятел може да долети в стаята с малката си перка на гърба, да влезе през проозореца, за да похапнат с детето ви всусни лакомства.
Въпреки това, появата на такъв „приятел“ може да бъде сигнал, че в реалния свят детето нещо не харесва или му липсва.

Психолог обяснява  какво точно може да не е наред и как да реагираме при появата на въображаемия приятел.

Добър или лош е въображаемият приятел

Момиченце говори на мечето си. Снимка: Shutterstock

За да отговорите на този въпрос, си спомнете вашето детство.
Повечето възрастни са имали два свята като деца: реалния и въображаемия. И най-вероятно също са имали и въображаем приятел, който им е давал увереност в много ситуации и ги е „съветвал“ по много важни въпроси.
Той може да е физически обект (например играчка или кукла) или фиктивен абстрактен, няма значение. Сетът на фантазията и на чудесата има свои собствени правила.
Страшно е да се спуснете с шейна от високия хълм, или да влезете в тъмна стая. Но, ако приказният приятел е наблизо, ще помогне.
Въображаемите приятели обикновено се появяват във възрастта между 2,5 и 6 години и това е абсолютно нормално. Но има и причини.

Първо - скуката, ако детето е оставено само вкъщи или ако възрастните са толкова заети, че не могат да му обърнат внимание.

Второ, страхът от наказание, ако мама и татко са твърде строги, тогава вината за счупена чаша или скъсана книга може да бъде „прехвърлена“ върху въображаемия приятел.
С въображаем приятел хлапето не е така самотно. С него е по-лесно да преживее всеки страх, дори наказанието.

Третата причина за появата на такъв приятел е социализацията и опитът на хлапето да влезе в света на възрастните.
По правило при такова общуване детето пробва ролята на учител в детска градина или на един от родителите - казва едни и същи фрази, повтаря интонацията, жестовете и т.н.
Така че ще бъде полезно да наблюдавате „комуникацията“, за да погледнете себе си от страни. И може би ще научите нещо ново за това, което се случва в детската градина.
Като внимателно наблюдават взаимодействието на детето с въображаемия приятел, родителите ще могат да разберат какво му липсва, какво го тревожи и съответно да му помогнат.

Как да реагирате

Дете пие кафе с мечето си. Снимка:

Няма смисъл да се тревожите или грубо да отричате съществуването на въображаемия приятел на детето. Опитайте повече да играете и да се занимавате с него, съветва психологът.
Ако вярвате в неговия свят, това ще ви сближи и ще укрепи доверието. Например, когато пресичате пътя, проверете дали мистериозният приятел е пресекъл, изчакайте го, ако е необходимо.
Не трябва да се увличате твърде много. Добре е да приемете тази реалност с мярка.
Реакцията ви трябва да е спокойна. Например, не отказвайте, ако детето ви покани да се включите в игра с неговия въображаем приятел или по време на вечеря поиска да сложите чиния и за него на масата.
И ако детето каже, че не то, а неговият приятел е направил бъркотията в стаята, предложете да почистят заедно.
Приемете правилата на играта. Ще се изненадате колко благодарно ще остане вашето дете.

Мона Василева