Учените с отговор: Защо не можем да си спомним ранното детство

Хората не могат да си спомнят първите две-три години от живота си, въпреки че именно в този период се случват грандиозни събития. Те правят своите първи стъпки, произнасят първите думи, запознават се с важни хора и получават абсолютно нов опит.

Този феномен се нарича “детска амнезия”и дълго време оставаше загадка за науката.
Има обяснение за „дупките“ в паметта и те не са случайни. Дължат се на комплексни причини, обяснява Робърт Крафт, професор по когнитивна психология в Университета “Оттърбейн”

1. Кората на главния мозък се развива постепенно

Баща подготвя детето за пътешествие. Снимка: Getty

При повечето хора паметта за себе си започва да се попълва със събития в период от 24 до 36 месеца.
Учените допускат, че всичко това се дължи на развитието на главния мозък: кората съзрявава в продължение на първите две години от живота.
В този момент броят на невроните започва бързо да се увеличава, протича миелинизация – процес, който помага на нервната тъкан да „съзрее”.

Хипокампусът, който играе ключова роля във формирането на спомени, се развива неравномерно - и тъй като новите невронни връзки заместват старите, спомените от ранното детство се унищожават.
За децата на възраст 2,5 години лесно си спомнят събития, случили се преди шест месеца, но след година или две спомените им се „изтриват“.

2. Детето не умее да помни

Баща целува нараненото краче на детето. Снимка: Getty

Когато детето е много малко, то изобщо не се интересува и не се спомня какво му се е случило: то просто живее живота си, който е богат и интересен, всеки ден е невероятно и ярко преживяване.
Родителите учат децата да си спомнят – когато ги помолят например да разкажат какво са им подарили за миналия рожден ден или как са прекарали празниците е баба.
Постепенно детето разбира, че е нормално да помни какво му се случва, защото ще трябва да разказва за това.

3. Няма разбиране кое е важно и кое не

Майка и дъщеря четат книжка. Снимка: Getty

Паметта обикновено запечатва значими събития в живота - или такива, които са ни направили незаличимо впечатление, донесли са много ярки емоции.
Но когато детето е много малко, все още не разбира кое е важно и необичайно и кое не. Следователно, когато разказва на родителите си нещо за детската градина, то може да опише истории, които изглеждат абсолютно обикновени и безинтересни за възрастните.
По същество то просто предава информация за случилото се, без да разбира защо това има значение.

4. Няма още собствено „аз“

Майка и дъщеря играят. Снимка: Getty
 

Малките деца нямат автобиографична памет, тъй като автономното “аз”, самосъзнанието, все още не е формирано. Ето защо те не помнят участието си в някои събития от ранното детство.
С възрастта малчуганът започва да събира спомени за себе си, защото те му дават представа за неговата личност, за това какво я е формирало. 

5. Детето не разделя живота на периоди

Момченце и момиченце играят с плюшено мече. Снимка: Getty

Докато растем, ние помним живота си като поредица от периоди и етапи - това е вид структура за търсене, която помага на паметта ни да запази събития, диалози и хора.
Животът на малкото дете обаче е непрекъснат поток от събития, които то не знае как да организира.
Следователно спомените трудно се запечатват в паметта.

6. Паметта не работи поради неразвита реч

Дете реди пъзел. Снимка: Getty

Повечето спомени са структурирани и интерпретирани чрез езика. Събитията, случили се преди да научим езика, са организирани по различен начин в паметта ни и са много по-трудни за възстановяване.
Много изследователи са сигурни, че имаме нужда от реч, за да запомним.
В същото време е доказано, че отдавна забравените спомени могат лесно да бъдат възстановени с помощта на миризми, определен цвят или мелодия.

Източник:  PsychologyToday , адаптация Мона Василева