Какви са предимствата и рисковете на това поведение
Мъж и жена, които чувстват уютно в дома си. Снимка: Shutterstock
Днес много хора слагат знак за равенство между думите „успешен“ и „активен“. С други думи ти си успешен, ако си непрекъснато сред хора, ръководиш отдел, компания, вземаш решения. В движение си напред и нагоре.
Планираш години напред: срещи, преговори, безкрайни пътувания, проекти ... Работиш, дори, когато си вкъщи.
А желанието на някои да прекарват часовете след работа или уикенда сами вкъщи, често се възприема като предупредителен знак.
Лепим етикети на тези, които избират уюта на дома. Определяме ги с думи като „мързелив“, „затворен“ или „човек, който има някакъв проблем“, без дори да се поинтересуваме защо е избрал това .Дали не грешим?
Домошарът не е непременно губеща позиция.

Жена се наслаждава на спокойствието в дома си. Снимка: Shutterstock
„Да си домошар не е диагноза, а начин да се поддържа вътрешен баланс, възможност да се вслушаш в себе си и в нуждите си и просто да се подкрепиш, когато ресурсите ти са на предела си“, казва психологът Анастасия Бистрова.
Домът винаги е символизирал безопасно убежище. Той не е просто стени и мебели.
За много хора той се превръща в пространство, където могат:
Хората са различни. Някои са екстровертни, докато други са по-интровертни. Чувството за дом и способността да се оттеглиш в "собствената си черупка" след трудна седмица, изпълнена със събития и срещи, е особено важно за интровертите и силно чувствителните хора. За тях външната среда е по-скоро източник на претоварване, отколкото източник на презареждане, казва психологът.

Мъж и жена четат в телефоните си. Снимка: Shutterstock
Различни наблюдения и проучвания показват, че склонността да стоим вкъщи не винаги е свързана с избягване на света.
Често това е начин да регулираме нивата на стрес и да се презаредим. Мозъкът, точно както тялото, се нуждае от почивка. Ако е претоварен от впечатления и стимули, почивката у дома му помага да обработи преживяването.
Вкъщи човек контролира обкръжението си: светлина, звуци, хора. Това създаваигурност и с чувство за спокойствие.
Вкъщи можем да упражняваме контрол над средата си, което е от решаващо значение за чувството ни на сигурност и, че ние управляваме живата си.
Понякога това, че сме домошари обаче, може да е сигнал за тревожност. |Всяка монета има две страни и желанието да си останем вкъщи има и минуси.
Има риск уединението да се превърне в бягство от тревожност, несигурност, страхове и сложни проблеми, които изискват решения и ангажираност.
Човек не просто избира да си почива; по-скоро се затваря в „черупка“, за да избегне отхвърляне, критика или вътрешни конфликти, и не допуска никого вътре.
Вземете мерки ако:
В такива случаи може би е добре да поговорите със специалист.
Ако оставането вкъщи е съзнателен избор, начин да се грижите за себе си, тогава всичко е наред.
Важно е да запомните: всички сме наистина различни.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари