Със сина ми нещо става в училище

„С 13-годишния ни син нещо става в училище. Децата му давали да разбере, че е различен, бил глупав, грозен и не можел да се изразява добре“, пише ни притеснена майка.

„Той много иска да е приет в тази среда, в сложна възраст е. Сега говорим с баща му, обмисляме и се чудим какво да правим. Ще ми се да поговоря с училищен психолог, но в тяхното училище няма.“

Тревогата на родителите е породена от факта, че това се случва изведнъж – съучениците са от същия клас, в който детето е било и миналата година, когато не е имало такива проблеми. И в средата на учебната година, не да кажеш, че след дългата лятна ваканция има някаква причина нещо да се промени – не, нищо, нищо различно и нищо по-особено от преди не се е случило, просто внезапно групичка деца нарочва момчето и започва да го тормози.

Все по-често чуваме за агресивни постъпки в училище, но, както се казва

„крушката си има опашка“:

поведението на детето се променя, променя се и успехът му. И двете – надолу.

„По математика през първия срок едва изкара тройка, сега го записваме на курс, за да си подобри успеха, но дори и да има отличен, крайната годишна оценка няма да е особено висока, а математиката е важна – предстои му да кандидатства в гимназия. Сложно става и с литературата – също основен предмет, и там оценките падат, и как ще го приемат където иска?“

Майката недоумява дали ако проблемите с игнорирането от страна на съучениците се решат незнайно как, това ще повлияе на успеха. Тя се притеснява и че всичко това се отразява на неговите реакции, които, в допълнение със сложната пубертетска възраст го превръщат в отчаяно затворено в себе си същество.

„Може да стои с часове да гледа в точка в стената, после изведнъж блъска столове, става, излиза, не казва къде, връща се, забравил си шапката, не знае къде, ходи развлечен, разболява се, не яде, направо съм отчаяна.“

Родители, влиянието ни върху успеха на нашите ученици е много по-сериозно, отколкото предполагаме1

Най-вече с окуражаването, което разсейва техните съмнения в способностите им и с възпитанието на търпение и упоритост. Така убеждават педагози, но това е така по принцип. А в този конкретен случай нещата се усложняват, защото постиженията на детето са нарушени в следствие на проблема с нарушената комуникация със съучениците – то се чувства отхвърлено и това разбалансира цялостната му нагласа към училището и образованието.

Някой може да каже: „Ами те в училищата се бият и пребиват, а вие за едно отхвърляне се притеснявате – какво толкова, грешките на растежа. Ще поотраснат, ще улегнат.“

Е, всъщност, рядко става така. Застрашено е общуването на един неукрепнал човек и със себеподобните му, и с всички около него – родители, братя, сестри, учители, роднини и приятели на семейството. При това момче те се изразяват в самовглъбяване и дистанциране.

Но реакцията на лошото отношение от страна на съучениците и фактът, че синът на тази наша читателка (помоли ни да не споменаваме имена) не може да се приспособи, може да се изроди в агресия и прояви на (само)разрушително поведение.

Изразът „ама той е много чувствителен“ не значи много, защото всички хора са чувствителни по един или друг начин, просто реакциите на това нехаресване и отдръпване на останалите могат да наранят всекиго. И това е също толкова значим проблем, колкото и сбиването, това е системен тормоз. Защото съгласни ли сте, че един потиснат и все по-неуверен в собствените си качества човек няма как да се мотивира да ходи на училище, да не бяга от час, да бъде прилежен.

Ролята на учителите

С една дума, с една неволна забележка преподавателят може да направи много, само че трябва да усети настроенията в класа. Ако каже на това момче например: „Пак ли само ти не внимаваш в урока“ това може да прелее чашата и да доведе до неприятни последствия. И обратното – добра дума от страна на педагога може да промени негативното отношение в доброжелателно към това дете.

Ролята на съучениците

Едва ли целия клас мисли, че въпросният ученик е глупав, смотан и т. н. Повечето са вероятно равнодушни – все им е тая дали еди кой си ще бъде оплюван или не. Но не може да няма поне един съученик, който да има положителни чувства. Той, а още по-добре – те, могат да бъдат ценни съюзници на свития и неприспособим момък.

Тук е ролята на самото дете

Да открие нещо позитивно в цялата тази ситуация и да се опита да превъзмогне проблема. Трудно ще му е да го направи само –

И ето я ролята на родителите

В този случай те са наясно какво става и се опитват да намерят решение, но ако не подозират, ако не обръщат внимание на малките сигнали за помощ, които синът им „излъчва“, би било много трудно за това дете.

7 неща, които ще помогнат:

- В никакъв случай не обвинявайте – най-вече него, но и останалите, докато не си изясните как точно стоят нещата. Не го съветвайте да се дистанцира, а да се научи да понася критиката и да отговаря достойно на нея. Винаги му посочвайте алтернативата – най-лесно е да обидиш някого, трудното е да преодолееш огорчението и да докажеш, че ти си правият.

- Бъдете с широко отворени очи и уши за проблема и за подробностите от него – от кога се случва, колко деца го отхвърлят, има ли конкретна причина, допусната грешка, как реагира то в тази или онази ситуация…

- Не е вариант да говорите с родителите на децата, които отхвърлят вашето дете – те неминуемо ще споделят и след това е много вероятно проблема да се задълбочи, няма как да накарате децата, които го тормозят, да започнат да го харесват. Не е това и целта – важното е вашият син да постигне уважение, за да си върне и самоуважението.

- Бъдете съпричастни, обичащи и подкрепящи детето си, говорете с него за основните умения, които ще му помогнат да преобърне нещата в своя полза – добронамереност, отзивчивост, хумор, ясна позиция, изразена спокойно и, ако може – дружелюбно и мило. Обръщайте внимание на факта, че за всяко нещо са нужни упражнения – дори за това да надделее над негативизма и да бие съучениците в „тяхното игрище“ не с грубост, а просто с факта, че осъзнава силните си страни и трябва да съумее да ги изтъкне.

- Припомнете си случаи от вашето детство, споделете ги с детето, независимо, дали са били на ваш гръб или са се случили със съученик – винаги е имало конфронтация между хората на всяка възраст и никой не може да се харесва на всички – говорете за това, предложете съвети от своя опит.

- Говорете с учителите – важно е всички големи край детето да са наясно с драмата, ако трябва, помолете ги да бъдат тактични съюзници на детето в тази игра за надмощие. Синът ви не държи да бъде лидер, просто иска да заема своето място в класа и да не му се подиграват, той не иска да бъде унижен и педагозите не само могат, но и трябва да допринесат за потушаване на конфликта.   

- Разсейте детето си, насочете вниманието му към неща, които могат да бъдат полезни в ситуацията – вместо да се фокусира над обидите и тройките, предложете му литература, която разширява хоризонта, предложете му спорт, извънкласни занимания с нещо, което обича – рисуване, театър, астрономия… Самочувствието на детето е част от общата грижа за него.

Марина Атанасова