Истини и митове за единственото дете в семейството

Единственото дете в семейството расте разглезено и става егоист – от къде идва това клише, което всеки е склонен да повтаря?
Ето и обяснението на специалистите, цитирани от deti.mail.ru.

Всичко започва с едно допитване

И то още през 1898 г., когато известният американски педагог Юджин Уилиям Боханон публикува резултати от допитване сред 200 души (по това време това се смята за достоверно проучване).
Анкетираните трябвало да посочат особености, които характеризират единственото дете в семейството, което те познават добре.

196 души описали тези деца като много разглезени и егоисти. Колегите на Боханон се съгласили с получените резултати. Оттам тръгва мнението, което става популярно в обществото.
В началото на XX век портретът на единственото дете се допълва с още една характеристика - заради хиперопеката от страна на родителите, които непрекъснато го наставляват и му прехвърлят не само огромната си любов, но и страхове и тревоги, то расте изнежено, нервно и  често става хипохондрик. 

Тези характеристики битували в представите на обществото чак до края на XX век, когато били разбити и обявени за пълна заблуда.

Деца със силна емоционална връзка с родителите

За единственото дете в семейството говори психожката Тони Фебло от университета на Тексас. През 1986 г. тя публикува анализ на данни, получени въз основа на 200 проучвания по тази тема.
Оказва се, че няма никакви различия в личностните характеристики на деца, които са единствени в семейството и тези, израснали с братя и сестри.

Фебло все пак открива една съществена разлика – единствените деца имат по-силна емоционална връзка с родителите си, в сравнение с децата от многодетните семейства. 
Проучванията на Фебло се потвърждават и от други детски психолози, които обръщат внимание и на качеството на отношенията между деца и родители, анализирайки доколко те могат да започнат откровен разговор за важни неща.

Така установяват, че най-просто и лесно такъв разговор водят единствените деца в семейството.
Въпреки силната си емоционална връзка с родителите си обаче, те често страдат, че нямат верни приятели в игрите, както например тези, които си имат брат или сестра. 
И често единственото дете в предучилищна възраст си измисля въображаем приятел. Това не бива да тревожи родителите, защото тази игра развива въображението и помага на детето да общува с връстниците си.

Шампиони по въображаеми приятели

Единствените деца успяват и да изявят някои личностни качества, които ги отличават.
Проучване на китайския психолог Цзян Ци сочиq че единствените деца не обичат да правят компромиси, но успешно сътрудничат и съчувстват на другите хора.
Психологът тества възможностите за мислене и личностните характеристики на 126 студенти, които са единствено дете в семейството и 170 , които са имали брат и сестра. Единствените деца отстъпвали на тест за толерантност.

Те обаче проявили по-голяма креативност и гъвкаво мислене в сравнение с тези, които имат с братя и сестри.
Възможно е това да е така, защото единственото дете от ранно детство в игрите си разчита основно на собствената си фантазия и изобретателност. Това обаче не е всичко.

Мозъкът е различно устроен

Магнитно-резонансната томография показва също така особености в структурата на главния мозък на единствените деца. В област в кората на мозъка, свързана с въображението и креативността, те имат повече сиво вещество, в сравнение с тези, които растат с братя и сестри.

Докато в средния префронтален кортекс имат дефицит на сиво вещество – известно е, че тази част на мозъка отговаря за обработката на емоционалната информация, способността да се договаряме, да разбираме чувствата на околните, да контролираме собствените си емоции.
Как ще израстне единствено дете, зависи от много фактори. На първо място от възможностите му за развитие, които се осигуряват от семейството.
И според психолозите, любящата и спокойна среда е много по-важна за развитието муq отколкото броят на децата.

Мона Василева