По-голямото дете ревнува по-малкото

По-голямото ревнува от по-малкото – с този проблем се сблъскват почти всички семейства с две и повече деца и така е било винаги, защото децата са егоисти - не желаят да споделят любовта и вниманието на мама и тате с никого.

Хлапетата до 5 години и повече не могат да отчитат и разделят интереса на другите, на първо място при тях винаги е собственото „аз“.

Поотрасналите, към 6-7-годищни дечица вече са по-самостоятелни, по-често се отделят от своите родители и докато откриват света, възникват други интереси и задачи, например как да си извоюват авторитет сред приятелите, как да станат по-добри от другите…

Защо ревността е неизбежна

Когато се ражда второто дете, голямото разбира, че вниманието на мама и татко вече не е изцяло за него и започва да се чувства не така обичано, както преди. Ревността му е реакция срещу присъствието на човек, който заплашва връзката с родителите и може да бъде насочена към всеки, но най-вече към братчето или сестричето, защото грижите за него отнемат най-много време на родителите – време, което преди се е „полагало“ на голямото дете – така изглеждат нещата в неговите очи и сте длъжни да разберете, че това чувство е напълно оправдано и нормално.

Ако обаче то започне да проявява агресия към новороденото или престане да ви слуша и да прави обратното на това, което му кажете, е назрял моментът за сериозен разговор. Показвайте му, че го обичате все така силно и завинаги.

Как да избегнем ревността към новороденото

Много родители търсят отговора на този въпрос и ако вие все още сте бременни, имате време и възможност да подготвите детето за появата на бебето и да му обясните, че скоро животът у дома ще се промени и ще стане по-весел. Давайте на голямото дете да говори с бебето в корема ви, да го гали и да чувства близост с още нероденото си братче или сестриче.

Разкажете му, че ще имате нужда от неговата помощ, защото ще ви бъде приятно то да помага в грижите за бебето. И когато то се роди, наистина карайте баткото или каката да вършат някакви неща, според уменията им – да подават крема против подсичане, мокрите кърпички, да се грижат винаги на плота за повиване да има чисти пелени…

Съпричастността увлича наред с позитивизма, а него ще постигнете, като обясните колко е важно и отговорно да си по-големия брат или сестра, как бебето ще учи всичко от него.

Трудният момент на първата среща

Когато се върнете вкъщи с бебе в ръце, непременно обърнете сериозно внимание на голямото – кажете му колко ви е било мъчно за него. Непременно му подарете нещо, ще го зарадвате, особено защото всички близки насочват поздравите и вниманието си към бебето.

От този момент нататък винаги купувайте по две неща – в никакъв случай само за малкото или само за голямото. Бебето може още да не разбира, но баткото и каката със сигурност ще запомнят как винаги вниманието и подаръците са поравно.

Понякога ревността не се проявява веднага

Минават една-две спокойни години и когато малкото поотрасне, голямото започва да капризничи. Характерно е за кризата във възрастта около 3 и 7 години, когато децата силно променят психологическите си възприятия. Когато стават самостоятелни, в поведението им могат да се забележат неприятни прояви.

Те отминават с времето, но е важно да им дадете да разберат, че не бива да се държат лошо. Действайте без заплахи и без наказателни действия, със спокойни разговори и примери, иначе може детето да демонстрира ненавист и да се озлоби и към вас, и към братчето/сестричето си. Обикновено то насочва отмъщението си към малкото дете и ако това се случи, ако започне да го обижда, да му причинява болка или да го унижава, отново не бързайте с наказанията и караницата.

Добрата дума има силата да преобърне света – ще помогне и в този случай. Главното е да разберете причината за това поведение и да обясните колко е тъжно подобно отношение. От вас зависи да научите децата да търсят компромиса в отношенията си и да споделят всичко, а не да се делят и мразят.

Не се намесвайте в игрите им, освен те не прерастват в конфликти – когато разликата във възрастта е голяма, няма много възможности за общи игри – за голямото не е интересно да прекарва времето си с бебето, но трябва да знае, че се явява негов защитник и трябва да го обгрижва, а не да го гони и да се кара с него. И в тази ситуация важи принципът, че колкото повече неща правите заедно всички, толкова по-лесно ще се възприемат децата едно друго и със сигурност ще се заобичат така, както вие ги обичате.

Но докато ги сплотите и сприятелите, ще мине време и трябва да действате мъдро - никога да не показвате предпочитанията си към едно от тях или да ги сравнявате.

По материали на detstrana.ru,