Детството като първопричина за неуспехите и страданията ни като възрастни

Съвсем логично е, че в първите години от живота си изграждаме три основни убеждения, които ще ни ръководят дори когато пораснем:

1. Нашата основна представа за това кои сме

През детството си ние си изграждаме представа за това кои сме и какви сме. Това се случва чрез посланията, които получаваме от родителите, братята и сестрите, учителите и приятелите си. Те се създават посредством отношението към нас. Всичко това ни помага да определим какви сме - дали сме добри, умни, срамежливи, честни, бунтари или агресивни. И след като придобием усещането кои сме и как ни възприемат другите, ние ще формираме изборите и взаимоотношенията си с околните.

2. Нашата основна представа за другите

В детството си научаваме много за другите хора – дали са добри и състрадателни, дали са равнодушни и егоистични. Ако сте имали детство, пълно с обич и грижи, може би сте научили, че е безопасно да се доверите на хората и е добре да помагате на другите. Ако обаче сте израснали с убеждението, хората не са толкова добри, то и като възрастен ще изпитвате трудности с доверието и ще бъдете по-скоро скептичен и подозрителен към другите.

3. Нашата основна представа за света

Децата, които растат в грижовна среда със сравнително малко стресиращи събития, може да вярват, че светът е безопасно място. Те по-скоро живеят с очакването за светло бъдеще в мирен свят, не се страхуват да мечтаят и вярват, че ще извървят с лекота живота си. За разлика от тях децата, които преживяват тежки и травмиращи събития, е по-вероятно да израснат с убеждението, че светът е страшно място, но без значение какво се случва около тях, те ще се постараят да оцелеят и да се справят.

Вярванията могат да се превърнат в пророчества...

Пълният текст четете в Обекти.бг