Какво знаят нашите деца за екологията

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4. клас, сподели, че „въглеродният диоксид е основният замърсител на въздуха“ – абсолютно невярно, но широко използвано послание, целящо да създаде жизнено необходимия на политиците образ на ултимативното зло, срещу което да се борят на всяка цена. Тогава внимателно изчетох целия урок по „Замърсяване на въздуха“, за да открия, че е буквално изграден от полуистини и идеологически внушения.

Боян Рашев, специалист по проблемите на околната среда, снимка: личен архив

Днес, бруталното използване на наивността, масовите „климатични стачки“ на тийнейджъри в Западна Европа и широката подкрепа сред най-младите за социалистически памфлети като Green New Deal ("Нова зелена сделка" е пакет от политически и икономически решения в борба срещу климатичните промени, които включват мерки като елиминирането на всички видове енергоизточници, емитиращи парникови газове) на лявото крило на Демократите в САЩ ясно показват колко далеч е стигнал процесът по промиване на мозъци, благозвучно наречен „екологично образование“.

В България махалото прелетя от единия до другия екстремум особено бързо. В края на 80. димящият комин беше символ на напредъка на народното стопанство, а екологичното ни образование се свеждаше до основи на екологията в най-тесен смисъл на думата. Посланието беше „Човекът ще победи природата!“

Днес, с нахлуването на модерните каузи в училищата, почти към всеки урок ще намерим обяснение как някаква човешка дейност вреди на природата и трябва да бъде ограничавана, ръстът на населението е в основата на проблема, а посланието е от сорта „Природата няма нужда от хората!“

И двата гореописани варианта са еднакво безумни и вредни – както за хората, така и за природата. Спешно имаме нужда екологичното образование в училищата да бъде поставено на рационална основа, за да не произвежда образователната ни система кафяви или зелени зомбита.

Всичко започва с базовия, непознат за 99% от хората, исторически факт:

Състоянието на околната среда, ресурсната обезпеченост и способността за защита от природни бедствия на човечеството непрекъснато се подобряват!

Ако не ви се четат учебници по история на състоянието на околната среда, хвърлете поглед върху данните в сайта Our World in Data – ще се шокирате колко голямо е разминаването между възприятията и реалното положение. Напредъкът се дължи на смесица от взаимно свързани процеси, които днес асоциираме с раждането на капитализма, енергийната и индустриална революция от 19. век до съвременните технологични пробиви. Движи ги свободата – свободни хора, които искат да живеят по-добре и осъзнават личната си отговорност и свободен пазар, който безмилостно наказва всяка неефективност, създава нови технологии и решения за всеки проблем и осигурява богатството, което ни дава възможност да искаме, можем и очакваме повече. 

Горното би трябвало да промени цялата философия на екологичното образование. От вменяващо вина за съсипването на планетата и търсещо светлото бъдеще в пещерите от тъмното минало, то трябва да се превърне в рационално описание и обяснение на исторически и настоящи проблеми, решения, постижения и възможни стъпки напред. Екологичното образование трябва систематично да разбива мита за „благородния дивак“, който живеел „в хармония с природата“ и точно затова средната продължителност на живота му не надхвърля 30 г. То трябва да създава навици, които са важни за живота в човешкото общество като това да си изхвърляме боклука на определените за целта места. То трябва да учи, че за да живеят милиони хора добре в един град, има нужда от правила, които се отнасят за всички и не е зле да ги спазваме. То трябва да учи на уважение към живота на всяко същество, но и да приема факта, че милиони животни се отглеждат с единствената цел да служат за храна.

Съветите на специалиста за адекватно екологично образование в училищата вижте в Мениджър нюз.