Щастието е път, а не съдба

Очакваме животът да бъде по-добър, когато навършим 18 години, когато се оженим, когато получим по-добра работа, когато имаме дете, когато дойде второто, когато...

Тогава се чувстваме уморени, но не спираме да мислим, че когато децата ни пораснат, ще се почувстваме наистина щастливи. Когато станат по-независими и започва тяхната преходна възраст, се оплакваме, че ни е трудно да се разбираме с тях, а когато преминат този период, мислим си, ще стане по-лесно.

Тогава си казваме, че животът ни ще бъде по-добър, щом най-накрая купим по-голяма къща и по-хубава кола, защото ще можем да пътуваме, да си почиваме, да се пенсионираме.
Истината е, че няма по-добър момент да се чувстваш щастлив, от настоящия.

Когато изглежда, че животът е на път да започне - истинският живот, винаги се явява един проблем, един недовършен бизнес, един неиздължен дълг... Когато тези неща намерят своите решения, чак тогава животът ще започне. Обаче тези проблеми са безкрайни. Всъщност тъкмо в тях се състои животът.

Това ни помага да видим, че няма път към щастието, щастието е пътят. Трябва да оценяваме всеки момент, особено когато го споделяме с някой скъп човек, и си спомняме, че времето не чака никого.
Не чакайте да завършите училище, или университет, или да отслабнете с пет килограма, пък тогава да сте щастливи. Не чакайте да дойдат деца, които да тръгнат на училище, да сключат брак, да посрещнете нова година, нова пролет, есен или зима, не чакайте идният петък, събота или неделя... за да бъдете щастливи. Щастието е пътят, а не съдбата.
Работете така, сякаш не се нуждаете от пари, обичайте, сякаш никога не сте били наранявани, танцувайте, сякаш никой не ви вижда - крилатата фраза припомня lifedeeper.