Живот на заем

Те са млади, динамични, спонтанни, търсят бързи и гъвкави решения за възникнали нужди. Смятат, че процедурата в банковите институции е по-бавна и сложна и затова избират източник на финансиране, който ще реши казуса им още днес, но без да мислят за дългосрочните последствия. Профилът на най-младите потребители на заеми у нас е по наблюдения и проучвание на Фронтекс Интернешънъл, компания в областта на изкупуване и управление на задължения. То е направено сред клиентите между 18 и 23 години, разказва Мениджър нюз.

Под 25% са потребителите от тази възрастова група, които при необходимост от външен кредит се обръщат към банка. Останалите над 75% от младите хора ползват небанкови кредитиращи институции, сочат данни от проучването

„Финансовите навици на този тип потребители са изключително специфични. Това са хора, навършили пълнолетие наскоро, което често прави финансовия им опит недостатъчен, за да се предпазят навреме от изпадане в просрочие", коментира Лилия Димитрова, изпълнителен директор на компанията.

Хората до 23-годишна възраст най-често изпитват затруднения за заеми между 1000 и 3000 лева. Онези от тях, които предпочитат банковия заем, обичайно теглят по-значителни суми – около 5000 лева.

Като най-честа причина за теглене на кредит половината от младежите посочват „съдействие за трети лица”. Останалите заеми най-често са за почивки, техника, често срещани са и разходите около абитуриентския бал. Част от тях прибягват до външно финансиране и за образование, посочват от Фронтекс.

„Добрата новина е, че макар необмислени, заемите на потребителите между 18 и 23 години са за сравнително малки суми. Освен това, те имат желание да се справят със затруднението и заедно намираме решения за ефективно погасяване. Поръчителството е честа причина при тях, тъй като на тази възраст хората са водени от желанието да помогнат на приятелите си в реализирането на дори мимолетно желание, без да преценят потенциалните рискове”, коментира Лилия Димитрова.

Интересна тенденция в последните години, която вече се превръща в устойчива практика е тегленето на кредити за абитуриентски бал - родители, а и навършили пълнолетие зрелостници търсят външно финасиране, за да покрият разноските по празника.

„Наблюденията ни от последните няколко години сочат, че тегленето на кредит за бала не означава на всяка цена невъзможност за справяне с разноските. Често за хората това е допълнителен, понякога немалък разход и даването на парите наведнъж би „разклатило” месечния им бюджет. Затова е важно този заем да бъде добре преценен и планиран. С тази задача се справят по-добре родителите на базата на натрупания си финансов опит”, уточнява Димитрова.

Самите гимназисти също прибягват до кредит за бала, но обикновено при тях тази стъпка не е толкова добре обмислена, допълва тя.

„Абитуриентите, водени от еуфорията покрай празника, решават да пристъпят към разходи извън „договореното” с родителите. Някои се решават на прекалено скъп аксесоар или да удължат празненствата с приятели. Те теглят определена сума, чието погасяване впоследствие не са обмислили. Част от тях не споделят с родителите си решението и подценяват бързината, с която се налага да покрият вноските си”, разказва Лилия Димитрови

Според данните на компанията от последните години, просрочието около бала за повечето потребители не продължава повече от 2 - 3 месеца или дори по-малко. Просто, изпадналите в невъзможност да изплатят кредита си, зрелостниците се обръщат към родителите за помощ. От Фронтекс отбелязват, че разговорите с хората, изпаднали в просрочие заради бала, сочат, че потребителите най-често съжаляват за предприетите стъпки.

„Празникът носи определен вид ентусиазъм и стремеж всичко да е идеално, като в същото време желанията на младите са неизчерпаеми. Но именно разговорите ни с нашите клиенти показват, че децата, а не родителите, съжаляват повече, защото споделят, че при повторна възможност за това решение по-скоро биха спестили средства за лятната почивка след тежките кандидатстудентски изпити или биха заделили за разходите, които неминуемо съпъстват първия семестър в университета”, допълва Лилия Димитрова.