2 изпитани начина да (о)станете приятел с детето си

Възможно ли е да си и родител и едновременно да си приятел на детето или тези роли априори си противоречат?
Кандида Финк, доктор по медицина, детска психиатърка, настоява тези роли да бъдат съчетани и се аргументира.

Приятел или родител

Разбира се, родителите трябва да поставят подходящи за възрастта граници и да дават насоки, за да гарантират безопасността, но и да стимулират физическото и психическото развитие.
Бащата и майката трябва да се държат като възрастни и в този смисъл общуването на равни начала изглежда невъзможно. Това обаче изобщо не означава, че е невъзможно да бъдете приятел със собственото си дете.

„Ролята на родителя се променя, докато то расте. Подходът от пълен контрол в ранното детство преминава във „внимателно лидерство“.
Децата растат и, ако имате късмет, ще съхраните приятелството за цял живот.
Ако обаче през цялото детство се опитвате да налагате своите правила, преходът към приятелство няма да е лесен, обяснява експертът.

Баща играе с дъщеря си. Снимка: Getty

За какво приятелство става дума? Приятелят е човек, който изпитва любов и уважение към вас и иска да прекарвате време заедно. Това като че ли изобщо не противоречи на родителската роля. Няма нужда да се разменяте ролите с децата или да прехвърляте всички проблеми върху тях.
Приятелството със собственото ви дете не е равно на приятелство с възрастен. Става въпрос за доверчиви и топли отношения между родителите и детето. 

Играйте с детето си

Психолозите препоръчват да приемете два основни компонента на приятелството: приятно забавление и сърдечен разговор.
С бебета и с много малките деца може да играем интуитивно - с кубчета и кукли, да градим пясъчни замъци, мозайки, пъзели, да оцветяваме.

По време на юношеството родителите са фокусирани върху поведението на тийнейджъра и той да спазва правила и да се държи приемливо. И приятелската атмосфера изчезва - появява се родителската догма: "Ще го направиш, защото аз така казах."
В резултат на това в общуването преобладава контролът - бащата и майката се превръщат в надзиратели.
За да не се случи това, е важно да оставите време и пространство за съвместни игри и дейности, освободени от изисквания и инструкции. Отидете заедно на аквапарк, театър или кино, играйте пинг-понг, табла или шах.
Проявете интерес към хобитата на вашето пораснало дете – можете да го помолите например да ви обясни как заедно да играете любимата му видео игра.

Баща и син играят баскетбол. Снимка: Getty

Разговаряйте

Друг основен компонент на приятелството между деца и родители може да бъде сърдечният разговор. Ние слушаме бърборенето на бебето с удоволствие, реагираме и го насърчаваме да говори повече. Но когато то порасне, общуването като че ли престава да носи удоволствие на родителите – тийнейджърите изглеждат груби, груби, безразлични.
Факт е, че  разговорът с тях  трябва да започне със зачитане на личните им граници. Ако не искат да говорят, не настоявайте. Но ако слушате какво ви казват,  не давайте съвети, особено ако не са поискани. Проявете любопитство и състрадание - всичко това ще поддържа атмосфера на доверие.
И тогава детето ще започне да ви разказва повече и да слуша вашето мнение. 
Важно е обаче да запазите тази приятелска и неосъдителна позиция,  да се въздържате да не започнете да му четете лекция. Нищо няма да работи без това.
В същото време е важно да разберете: няма смисъл да се преструвате, че сте връстници с вашето дете. Няма да излъжете никого, нито него, нито себе си.
И е малко вероятно вашият син или дъщеря да мечтаят да разговарят с вас като с връстниците си - те имат свои приятели.

По материали на PsychologyToday, Мона Василева