Как да се подготвите за труден разговор с шефа

Да бъдеш извикан в кабинета на шефа за личен разговор не е преживяване, което свързваме с позитивни новини. Първото, което ни идва наум, е че сигурността на работата ни може да е под въпрос. Ако обаче не сте доволни от работата си, вие може да сте този, който иска да започне дискусия. Това също е смущаващо поради присъщата динамика между властимащия ръководител и служителя, казва Шели Тигиелски, съавтор на How We Ended Racism: Realizing a New Possibility in One Generation.

„Взаимоотношенията началник-подчинен могат естествено да засилят чувството на уязвимост и опасения при обсъждане на предизвикателни теми. Първо и най-важно е да разпознаваме и уважаваме йерархичната структура в организацията. Това не означава потискане на основателни опасения, а по-скоро тяхното формулиране по начин, който е конструктивен и ориентиран към намирането на решения“, обяснява тя.

Никол Бианки, автор на Five Tough Talks: How to Lead Brave Conversations for Exceptional Results, отбелязва, че разговорът с шефа ви за някаква сложна тема е може би най-страшният разговор.

За да намалите дискомфорта, който носи това преживяване, предприемете следните стъпки:

Уверете се, че очакванията са зададени правилно

Първият основен разговор, който всеки служител трябва да проведе със своя ръководител, трябва да бъде относно очакванията. „Често имаме очаквания в ума си, но никога не ги формулираме. Това е мястото, където започват да се случват недоразумения“, казва Бианки.

Тя съветва да поемете инициативата, ако вашият лидер не започне този разговор с вас възможно най-рано. „Ако някога имате противоречие с вашия лидер и трябва да му дадете обратна връзка, как ще го направите? Провеждането на този разговор гарантира, че всеки разбира своята роля“, категорична е тя.

Бъдете ясни с фактите

Лесно е да се повлияете от вашите пристрастия и да насочите разговора в грешната посока. Вместо това влезте в дискусията с ясно разбиране на фактите, казва Джъстин Майкъл Уилямс, съавтор на How We Ended Racism. Той предлага да създадете две колони на лист хартия. От лявата страна напишете „Ето фактите“, а от дясната страна напишете „Ето предположенията и нещата, които мисля“. Избройте неоспорими факти от лявата страна, като помните, че чувствата не са факти. След това отбележете вашите чувства, емоции, пристрастия и истории от дясната страна.

„След като съберете всичко това на страницата, това ще ви отведе до последния въпрос: „До какви заключения стигнахте, след като разделихте фактите от историите?“, казва Уилямс. „Ако не отделим време да направим разлика между факти, пристрастия и мисли, в крайна сметка се сочим с пръст и спорим чии пристрастия са по-важни“, добавя той.

Помислете за резултата, който искате да постигнете

След като очакванията са ясни и сте отделили чувствата от фактите, определете вашите цели за разговора.

„Изяснете мислите си по няколко въпроса, включително: „Какво търсите в ситуацията?“ и „Какви са вашите намерения с този разговор?“ След това вникнете по-дълбоко с въпроси от типа на – „Как това ви кара да се чувствате?“, „Как ще може да се почувства вашия шеф?“, съветва Бианки

Често влизаме в трудни разговори с предварително обмислена идея какъв бихме искали да бъде резултатът, без да оставяме място за потенциално сътрудничество, казва Уилямс.

„Най-добрите решения възникват, когато и двете страни могат заедно да проучат идеи за решения на проблема.  В противен случай човекът, с когото говорите, ще почувства, че нещо му е натрапено, а това никога не работи в дългосрочен план. Често възпламенява модел на срам, обвинение и вина. Натрапването на вашето решение на човек или опитът да предизвикате действие, с което той не е съгласен, води до безполезни действия“, обяснява той.

Продължението четете в Мениджър Нюз