Да научим детето да мисли с главата си

Психолози смятат, че всеки човек поетапно се сблъсква с кризи на възрастта, в които разкрива свои аспекти на живота – самоосъзнаване, отношения със семейството, формиране на приятелски кръг, намиране на житейски каузи и т.н.

У децата кризата на социализацията се случва на 7 и 14-15 години: през това време активно се формира егото, самосъзнанието отделно от социума. Ако не премине темата за самооценката и положението си в обществото, в бъдеще у детето могат да възникнат проблеми с отношението към работния процес, както и в личните връзки.

Детето попива от отношенията в семейството.

Снимка: Shutterstock

Всичко започва от семейството

Тъй като детето прекарва значителна част от времето си в къщи и постоянно общува с тесен кръг роднини, важно е да се разбере, че именно тези хора първоначално формират неговата самооценка.

Съществуват два основни нездрави модела на общуване, но те са тясно свързани със зависимостта. В първият случай детето е постоянно управлявано: дават му огромен списък със задачи, не търсят мнението му, не го включват в разговорите с възрастните, карат му се за малки прегрешения, контролират спазването на дневния режим.

Във втория случай прекалено много го обгрижват: купуват дрехи, готвят храна, посрещат го от училище, пишат заедно домашни. Нито единият, нито другият вариант дават добри резултати – детето или постоянно очаква наказание и престава да има собствено мнение, или мисли, че ще му помагат през целия му живот – от битовите дела до работните. Излизайки от рамките на семейството, то търси приятели по психопрофил, а не по интереси, и е готово да им се подчинява.

Нека детето да си има хоби

Спортът е мощен стимул за физическо, ментално и емоционално развитие. Не случайно казват, че тренировките закаляват характера. Формира се самооценката, умението да се противопоставя на емоционално натоварване, концентрацията върху резултата и силата на волята – всичко това се отразява положително върху детската психика.

В общуването с връстниците то не позволява да го управляват, а по-скоро става лидер на групата. На подобни деца не им се присмиват в училище, а ги уважават, защото за неукрепналия организъм силата е равна на висок социален статус. Освен това, по време на групови занимания, детето се запознава с връстници, с които става добър приятел.

Разговаряйте по-често

Когато детето се доверява на родителите и разказва за своите неудачи и страхове, да се справи с тях става много по-лесно. Обяснете му, че при взимането на решения трябва да се ръководи от логиката, без да забравя за чувствата си, не е задължително да се съгласява с авантюри, дори „всички да правят така“ и самостоятелно да си формира кръг от приятели, а не да очаква интерес към него от другите.

В тийнейджърска възраст съветваме да запишете детето на консултация с психолог, с когото то да може детайлно да обсъди проблемите си. Специалистът разбира особеностите на психиката на подрастващия, затова ще може да му помогне самостоятелно да намери изход от сложна ситуация и да се научи да контролира своите емоции.

На 14-15-годишна възраст децата вече имат формирана ценностна система, цели в живота и най-общо си представят в каква сфера биха искали да се развиват – затова и консултацията само ще добави яснота в този план.

Учете детето на самостоятелност още от ранна възраст.

Снимка: Shuttestock

Научете го на самостоятелност

Умението да си приготви закуска, да зареди миялната, да си подреди стаята – с тези битови задачи започва адаптацията на детето към зрелия живот. От 6-7-годишна възраст може да му давате малки суми за покупка на сладкиши и играчки, които то да спестява в касичка.

След това е ред на непосредствената социализация – разрешавайте му да пренощува у приятели, позволявайте му само да ходи на училище и да стои вкъщи. Тези малки крачки играят огромна роля в съзряването на личността. В този период е важно детето да знае, че трябва да съобщава за своето местоположение, да звъни по телефона или да пише съобщение. За особено тревожните родители са умните часовници, които чрез GPS отчитат местонахождението на детето, както и може да си говорите с него по тях.

Ако искате детето да порасне пълноценна личност, от ранна възраст го учете към самостоятелност и зачитайте мнението му. Дете, пораснало в щастливо семейство, в бъдеще няма проблеми със самооценката и създаването на отношения с обкръжаващите го.

По материали от WomanHit