Когато високите стандарти се превръщат в пречка

Чудесно е да имате високи стандарти. Но в един момент тези високи стандарти преминават границата и от нещо, което е ползотворно, те се превръщат в пречка. В този момент спираме да ги наричаме високи стандарти и започваме да се самоопределяме като перфекционист. И така, как да разберете кога сте преминали границата на перфекционизма? Ка да се върнете обратно? Ето три знака, че е време преосмислите стремежа си към съвършенство:

Списъкът ви със задачи е твърде дълъг

Основна причина перфекционизмът да е проблем се крие в концепцията за „алтернативен разход“. Под алтернативни разходи в случая се разбират неща, които бихте могли да направите с ресурсите, които сте похарчили за нещо други. Закупуването на стерео уредба, например, прави похарчените средства недостъпни за други неща, от които може да се нуждаете, като например нови дрехи или някакъв неочакван ремонт на дома.

По същия начин времето, което отделяте за конкретен проект, не може да бъде изразходвано за нещо друго, което ви е възложено (или за почивка). Докато работите по конкретен проект, вероятно ще има други неща, които ще бъдат добавени към списъка ви със задачи. Борбата е да ограничите този списък до управляем размер.

Ако установите, че списъкът ви със задачи расте много по-бързо, отколкото имате способност да изпълнявате съответните задачи, има две потенциални причини за този ефект. Едната е, че сте претоварени със задачи. Определено трябва да прегледате внимателно какво сте били помолени да направите, за да видите дали исканията изглеждат разумни. Ако от вас се иска да правите разумни неща, значи отделяте твърде много време на проектите, по които работите.

Ще трябва да започнете да определяте минималното приемливо качество за проектите, които правите, и да се стремите към тази цел, а не към отлични резултати във всичко.

Не ви стига времето заради неочаквани събития

Значителен проблем, причинен от перфекционизма, е, че не можете да предвидите всяко безпокойство или бъдещ проблем, който може да възникне с даден проект. Докато изглаждате свършената от вас работа до блясък, има значителен шанс да сте пропуснали нещо важно, което ще стане очевидно едва когато изпратите проекта си на други хора или го представите пред света.

Истинските ревизии, които трябва да направите в даден проект, е малко вероятно да са свързани с частите от проекта, за които вече сте мислили. Те вероятно са отражения на неща, които не сте (или не сте могли) да предвидите.

Например, когато започнах кариерата си като изследовател, прекарвах огромно количество време, за формулировката на определени части от документи, описващи изследвания, които изпращах за публикуване. Бързо научих, че рецензентите не са толкова загрижени за конкретната формулировка на раздели от документа. Вместо това те се съсредоточиха върху критики към моята интерпретация на данните, алтернативни обяснения за констатациите и други неща, които отразяваха техните уникални научни перспективи.

В резултат на това голяма част от допълнителните усилия, които положих в тези документи преди изпращането, бяха пропилени. В крайна сметка започнах да полагам по-малко усилия във формулировката на първоначалните документи, за да разбера притесненията на рецензентите и да прекарвам повече време в усъвършенстване на написаното от мен, когато стана ясно, че документът ще бъде приет.

Ако произвеждате най-висококачествената си работа само за да откриете, че трябва да се ангажирате отново с нея, за да коригирате неща, които не сте могли да предвидите предварително, тогава започнете да изпращате по-малко изпипана работа, за да откриете истинските проблеми, които предизвикват загриженост.

Тревожите се прекалено много, че някой ще открие грешка

Голяма част от перфекционизма се корени в безпокойството, че някой някъде ще открие грешка в това, което сте направили. Очевидно искате да вършите качествена работа и не искате да си създадете репутация на немарлив човек.

В същото време няма как да избегнете напълно правенето на грешки. Всички грешим. За съжаление в училище учим, че успехът означава минимизиране на грешките, които правим. В края на краищата хората, които получават най-добрите оценки, често са тези, които правят най-малко грешки при тестове и задачи.

Успехът в живота обаче не опира толкова до елиминирането на грешките, колкото до възстановяването от тях. Вършете достатъчно работа по проекти, за да се уверите, че сте покрили основните изисквания. Съсредоточете се върху откриването на проблеми, които възникват след работата, която вършите. Отстранявайте проблемите, когато възникнат. И ако откриете, че даден проблем отразява грешка от ваша страна, извинете се за грешката, предприемете стъпки за отстраняване на проблема и го отбележете, за да не допускате отново тази грешка.

Мениджър Нюз