Защо някои деца започват да говорят по-късно от други

Има общоприети стандарти, според които детето трябва да започне да говори с кратки фрази на 18 месеца. Но не всяко дете овладява речта на тази възраст. Много изостават от тези срокове. Трябва им повече време.
Някои не проговарят до 3-годишна възраст. Те се ограничават до думата „мама“ и сочат с пръстче, за да „кажат“ какво искат.
Всъщност всичко това може да е вариант на нормата, тъй като всяко дете се развива със собствена скорост.
Психологът Елика Бергелсън от Харвардския университет проведе проучване, в което се опита да открие причините, поради които някои деца овладяват речта по-късно от други.
За да направи това, тя анализира 1001 деца под четиригодишна възраст от 12 държави.
Резултатите са публикувани в списание PNAS.

Елика Бергелсън стигна до едно много важно заключение: нито полът на детето, нито нивото на владеене на няколко езика, нито социално-икономическият статус влияят на скоростта на формиране на речта.
Това са митове, твърди изследователката.
 Това важно откритие силно изненада учените, тъй като преди това се смяташе, че децата от заможни семейства са по-склонни да проговорят по-рано, поради факта, че са били обучавани повече и в тях са инвестирани повече ресурси.
Оказа се, че има само един фактор, който значително влияе върху ранното развитие на речта.
От изследваните деца първи проговорили тези, в чието семейство има традиция да общуват с хлапето, независимо от възрастта му.
В момента няма точно обяснение за това, но има предположения за причините за ранното развитие на речта.

Майка и дете си говорят Снимка: Getty

Първо, в семейство, където родителите активно говорят с детето, самата среда е благоприятна за развитието на речта.
Ако хлапето види ясен пример как да общува, ако новите му умения се подкрепят и родителите проявяват активен интерес към него, то много по-лесно ще се научи да говори с цели изречения.
Второ, в такова семейство самите деца се стремят бързо да овладеят речта, за да общуват при равни условия с другите членове на семейството, тъй като възрастните по-често влизат в диалог с приказливите деца.
Вярно е, че е възможно някои социално-икономически фактори да влияят върху развитието на речта, но в това изследване те просто не са взети под внимание.
Например в проспериращите семейства е по-вероятно малчуганите да работят с логопед и да им се четат книги, като по този начин развиват граматиката и правилното произношение на звуците. Това проучване обаче оценява обема на речника, а не колко правилно децата изговарят определени думи.

Мона Василева