Какво подсказва, че детето ще има затруднения в училище

Съществува мит, че все по-често обсъжданите хиперактивност, дефицит на внимание и свързаните с тях обучителни затруднения са всъщност научни термини, с които в днешно време обозначаваме липсата на възпитание и дисциплина, разсеяност и откровен мързел.
В действителност, затрудненията на децата и невъзможността да запаметяват, да записват прилежно плановете на уроците, да следват инструкции, да изчакват реда си, да общуват адекватно с връстници и преподаватели и да седят спокойно на чина са епидемия, свързана с реални нарушения във функционирането на централната нервна система.

Съществуват биологични показатели, например невромедиаторите, както и някои базисни за правилното функциониране на централната нервна ситема вещества и др., които могат да бъдат измерени обективно в лаборатории и ясно да покажат какви са причините за затрудненията в преразказването, ученето като цяло и управлението на емоциите. Те дават обяснение на част  от реакциите при тези уж „невъзпитани“ и „мързеливи“ деца.
Затрудненията могат да бъдат преодолени с известна помощ, но за целта е нужно родителите да си дават сметка, че не става въпрос за „характер“.
Ето някои признаци в доучилищна възраст, които могат да ни насочат към риск от намалено внимание, повишена активност, възможни обучителни затруднения.

- Детето още в съвсем ранна възраст – около втората година, рядко завършва поставените му задачи, дори те да са забавни. Например да нареди малък пъзел или да сложи на местата всички фигурки в кутията с отвори във формата на геометрични фигури.
Ако настоявате все пак да завърши задачата, детето може да прояви гняв и да покаже крайни реакции. Родителите описват това като „бързо му омръзва“.

- Много е трудно да задържим вниманието му с четене. Хлапето сяда да послуша за минута и после става, за да се раздвижи. Изглежда, сякаш му е скучно.

- Лесно и често плаче. Всичко може да е повод за плач, успокоява се бавно. Родителите често коментират това с „много е чувствителен“.

- Много рано се отказва от следобеден сън – „всички деца не обичат да спят“.

Момче, което се затруднява с уроците. Снимка: Getty

- Затруднява се да следва и да спазва правила в групови игри – „много е нетърпелив, обича да се налага“.

- Трудно и оскъдно разказва за това как е минал денят в отсъствието на родителите. Налага се да му се задават въпроси, за да се изкопчи някаква информация – „много е стеснителен“.

- Трудно се адаптира към промените в ежедневния живот. С неохота тръгва ясла или на детска градина – „много е привързан към майка си“, „държи си на навиците“.

- Използва равностойно и двете си ръце. До късна възраст няма водеща ръка - „нашето дете е амбидекстър“.

- Постоянно противоречи - „силен характер е“.

- Постоянно си чопли ноктите, върти си коса, гризе моливи и химикалки при писане, дъвче одеялото, докато заспива до късна възраст – „нормални детинщини“.

- Има артикулационни затруднения до късна предучилищна възраст – „говори по-бебешки“

- Когато падне, проявява твърде бурна реакция, която не отговаря на реалното нараняване или пък въобще няма реакция.

- Трудно разказва по картинки или отговаря на въпроси по прочетена за първи път кратка приказка. Затруднява се да запомни четиристишие.

- Рисува човешка фигура трудно и без детайли .

- Храни се избирателно. Трудно се задържа на масата по време на ядене, храненията са свързани с ритуали.

- Проблеми с храносмилането – констипация, кашести или диарични изхождания, често подут корем, газове.

- Атопичен дерматит.

- Затруднява се в използването на предлози и разнообразни думи за размер до късна предучилищна възраст.

- Често губи предмети или забравя къде ги е оставило.

- Когато е ядосано или разстроено, не се утешава от преградка и контакт.

Разбира се, тези признаци могат да бъдат и наистина част от особеностите на детето.
Когато се натрупат повече от тях обаче и особено, ако учителките в градината разказват за тревожни прояви, е разумно да  помислите за консултация със специалист.
Навременната професионална подкрепа може да спести неоптимално представяне в училище, затруднена адаптация към училищната среда и много дългогодишни тревоги.

Станислава Чуринскиене

Станислава Чуринскиене е специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина. Тя е председател на сдружението "Всяка дума", което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието и съвместна изследователска дейност с ВМА - Варна.

За контакти: stanislava.ciurinskiene@abv.bg